* * *

Хайдушка сватба

Неделчо Чолак войвода,
събра, Неделчо, посъбра
момчета все неженени,
да нямат майки да плачат,
и млади булки да жалят,
и ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
цели ми до три години.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, наша войвода,
не щеме тука да седим,
искаме да си идеме,
по наш'те мили домове.
както сме с тебе тръгнали,
никаква кяра нямаме,
тръгнахме гладни и жадни,
тръгнахме голи и боси.
Неделчо дума момчета:
- Момчета, мои юнаци,
гледайте и разглеждайте,
кой има лице моминско,
кой има снага левентска,
с було да го пребулим,
в Сливен да го изпратим,
при този паша сливенски,
да му главата отреже
и да му вземе хазната.
Гледали и разглеждали -
Неделчо Чолак войвода,
той има лице моминско,
той има снага левентска.
Него с було булили,
него са булка сторили,
през Сливен града минали.
Неделчо Чолак войвода,
че взема сабя под було,
и при пашата отива,
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенски,
дошла съм да се оплача
от тоз Неделчо Чолака.
Днеска ми беше сватбата,
негова вярна дружина,
тя ни сватбата посрещна,
всички сватбари избиха,
само се ази отървах.
Нали бе паша охолен,
на него му се доиска
с булка да се шегува,
а че си булка прегърна -
не била билка под було,
най-било Чолак войвода.
Че бръкна с ръка под було,
и си сабята извади,
на паша глава отряза.
Че му хазната вземали,
далече в гора отнесли.
Неделчо дума юнаци:
- Вземайте, момци, вземайте,
кой колко може да носи.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010