* * *

Хайдушка сватба

Рано е слана паднала,
рано ми на ден Илинден,
та си ослани, ослани
се по гората шумата
и по полето тревата,
сал едно дърво остана.
Вълчан и Стайко двамата,
двамата стари войводи,
Вълчан на Стайко думаше:
- Стайко ле, страшан войвода,
нещичко ще та попитам,
право ще да ми обадиш.
Какво да стора, да права,
как да си войвода укрием?
Стайко на Вълчан думаше:
- За сичко съм ва я учил,
и тва ли да ва научам?!
Я си войската събери,
и си я редом нареди,
па си я гледом изгледи -
кому е женско лицето,
а му е мъжко сърцето,
невяста ще го направим.
Тъй ще със войската да минем
София града голяма
и софийските полета.
Вълчан си Стайко послуша,
той си войската посъбра,
сички ги редом нареди,
па си ги гледом изгледа -
мнозина мъжки лицата,
ала им женски сърцата.
На Стайко женско лицето,
ала му мъжко сърцето,
невяста са го правили.
Девет тъпана лумнали,
девет са гайди писнали.
Вървяли, колко вървяли,
София града стигнали.
Вървяло мало, голямо,
сватбата да си погледа,
никой си Стайко не позна.
Най-отзад дойде циганче,
циганче, черно татарче,
то се във Стайко загледа
и си е Стайко познало.
Право при паша отиде
и на пашата говори:
- Пашо ле, пашо ефенди,
що стоиш, пашо, та гледаш?
Ето го Стайко войвода,
невеста са го правили.
Паша при Стайко отиде
и си на Стайко говори:
- Невясто, млада невясто,
я дигни, мари, булото,
в лице да те погледнам.
Доде се паша досети,
Стайко си сабя извади,
па се наляво завъртя,
дор се надесно обърна -
на паша глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010