* * *

Хайдушка сватба

Посъбра Мартин дружина,
дружина вярна, сговорна.
Малко ги Мартин поводи,
много им Мартин спечели.
Есенна й слана паднало,
на гора листа ослани,
байряк на лице остана.
Мартин дружини думаше:
- Дружино, вярна сговорна,
как щем през Дрянов да минем,
дряновци хора лошави,
дряновци хора омразни,
дряновци ще ни познаят,
дряновци ще ни уловят,
на коли ще на набият!...
Дружина вярна сговорна,
яжте и пийте, дружино,
ем се на лице гледайте -
кому е тънка снагота,
ем да му й дълга косата,
него щем булка да сторим,
ще дигнем сватба голяма,
дано през Дрянов да минем,
та дано не на познаят.
Яли са дружина, пили,
ем се на лице гледали -
Гьорги ми, бре, млад байряктар,
нему е симу лицето
и му е тънка снагата,
и му е дълга косата.
Мартин на Гьорги думаше:
- Гьорге ле, млад байряктаряно,
развивай пояс алена,
направи було алено,
та че се, Гьорге, забули,
и още, Гьорге, потръгни,
да видим, Гьорге, да видим,
мязаш ли, холам, на булка.
Гьорги Мартина послуша,
той разви пояс алена,
направи було алено,
та че ми Гьорги потръгна...
Мартин на Гьорги думаше:
- Не мязаш, Гьорге, на булка -
много ми рядко престипаш,
твърде се рядко покланяш;
по-често, Гьорге, престъпяй,
по-често ми се покланяй!
Мартин ми, млада войвода,
Мартин ще й младоженяка!
Дигнали сватба голяма
със гайди и със тъпани,
през Дряново са минали.
Сред село хоро играйше -
младите хора играят,
старите ядат и пият.
Като ги, холам, видяха,
сички на крака станаха
и ги с вино послужия.
Младите булки думаха:
- Каква е сватба хубава,
се мъжи, холам, без жени?!
Че през Дряново минаха.
В пътя ги среща еврейче,
еврейче, младо бакалче;
то е Мартина познало.
Като в Дряново отиде,
то на дряновци думаше:
- Не бе тва сватба голяма,
най е тва Мартин войвода
с негова вярна дружина.
И дряновци са скокнали,
зели са пушки, колове
и сватбата пристигнали.
Сичка дружина бягаха
наедно с Мартин войвода;
Гьорги ми, млад байряктарин,
Гьорги ми, холам, не бяга.
Той си потеря посрещна,
извади сабя френгия,
че се на ляво завъртя,
та се на дясно обърна,
сичка потеря изсече,
току еврейче остана.
Че си го Гьорги улови,
на тулум го Гьорги одра,
и му кожата напълни
с деветгодишен бузалък!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010