* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло, видяло,
сред лято слана да падне,
между Илинден и Петровден.
Че изгори слана, че изгори
на гората листата
и на полето тревата.
Вълчан и Стайко двамата
сред дружина стояха,
един си други думаха:
- Вълчане, братовчеде ле,
това не е, братче, на шега,
това е само за нас.
Турци потеря ще пуснат,
нас живи ще изловят
из тези голи балкани.
Вълчан на Стайко думаше:
- Стайко ле, бротовчеде ле,
утре е, братче, събота,
турците пазар ще имат,
сутрин рано ще станеш,
хвърли дрехи юнашки,
облечи дрехи каракачански.
Че вземи, братко, че вземи
толум сирене каракачанско.
Че иди, братко, че иди
на това турско сборище -
да чуеш, хем да видиш
какво ще думат турците.
Дали се канят за нас
живички да ни изколят.
Щом всичко, Стойко, разбереш,
ясно ще се провикнаш:
"Гелилим сирене за продан!"
Кой има - с пари да взима,
кой няма - на вересия.
Бързо сирене ще продадеш,
ще купиш и ще закупиш
до девет чифта премени,
булченски, още зълвенски.
Бързо се назад повърни,
и бързо, братко, ще я наредим.
Кога на пазар той отиде
турците халка седяха,
с джезве кафе пиеха
и един си на друг думаха:
- Сега му е точно момента
потери в балкан да пратим.
Вълчан и Стайко двамата
живички да ги изловим.
Като чу Стайко тез думи
и се ясно провикна:
- Гелилим сирене за продан.
Кой има - с пари взимаше,
кой няма - на вересия.
Че купи Стайко, закупи
булченски дрехи, зълвенски
и се назад повърна.
Всичко на Вълчан разправи.
Бързо дружина строиха
да търсят и да намерят
кой носи женски образи -
него на булка направят.
Торлашка гайда надуха,
лъжовна сватба вдигнаха.
Откъдето минат - все пеят,
все пеят и все играят.
Нали са прости селяни,
през което село минеха,
те се на хоро хващаха
и една си друга думаха:
- Това не е сватба истинска,
тази е сватба лъжовна.
Тез ръце не са женски.
Коя ще е тази майчица,
дето чедото си ще даде
през девет села в десето
на тези черни чергари?
До Солун града стигнали,
че и пашата научил,
бързо заповед издава -
булката мине, не мине,
през Солун града да мине!
Вълчан и Стайко двамата,
един си други думаха:
- Стайко ле, бротовчеде ле,
тези са вяра кучешка.
Кога му ръка целуваш,
здраво му ръка улови,
аз ще му глава отрежа,
да си българи отървем.
Тъй си казали и тъй стана.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010