* * *

Хайдушка сватба

Рано е слана паднала,
по-рано преди Кръстовден,
послани млади юнаци,
'се со зелени байраци.
Восръдиле ся юнаци
как щат да минат, да минат
през Солун града голяма,
та никой да ги не сети,
не сети и не усети.
Стайко войвода думаше:
- Страине, страшно делийо!
Я си ни наред прегледай,
кому е женско лицето,
а па мъжко му сърцето,
него невяста да сторим,
да 'ванем коне с кирия,
да натоварим два коня
момини мъжки дарове,
ленени и копринени,
та па тогава да минем,
та никой да ни не сети,
не сети и не усети.
Послушал го бе млад Страин,
та си ги наред погледа,
Стайку бе женско лицето,
а па мъжко му сърцето,
него невяста сториле.
Хванале коня с кирия,
натовариле два коня
момини мъжки дарове,
ленени и копринени.
Та па тогава да минале,
през Солун града голема;
та никой не бе ги сетил,
не сетил и не усетил.
Тамам на края излезле,
оздол иде циганче,
циганче с черно катунче,
позна и Стайко войвода,
Страин е младо деверче.
Та ся затече циганче
във пашовите чардаци,
та си на паша думаше:
- Пашо ле, Солунджио ле!
Ти седиш, пашо, ти седиш
на високите чардаци,
и на шарени дюшеци,
и търсиш Стайко войвода;
Стайко войвода минува
през Солун града голяма,
сторил се млада невяста,
млад Страин младо деверче.
Па на гавазе говори:
- Гавазе, млади гавазе!
Я си течете, гавазе,
назад невяста върнете,
веднъж да ми се поклони
и ръка да ми целува,
и я ща да й арижа
що ми се в джеба намери.
Тога са текле гавазе,
та на девери думаха:
- Девери, млади девери!
Назад невяста върнете,
че си я вика пашата,
веднъж да му се поклони
и ръка да му целува,
и той ще да й ариже
що му се в джеба намери.
И послушале девери,
назад невяста върнале;
щом до портите отишле,
а невяста им думаше:
- Дружина вярна, сговорна!
Кога си в порти влеземе,
назад се обръщайте,
ако се порти затворят,
ален ми магдан дигнете,
узун калъчка подайте,
та па съ ниско слагайте,
та па ми се поразгледайте,
какво се кланя невяста.
И кланяла се невяста,
триста душ' млади гавазе.
Па се возкачи невяста,
на високите чордаци,
па си на паша думаше:
- Пашо ле, Солунджио ле!
Ти седиш, пашо, ти седиш
на високите чардаци,
и на шарени дюшеци,
и търсиш Стайко войвода;
я си ми подай главица,
да не кървава дюшеци.
А паша му думаше:
- Недей ми зима главица,
аз да ти, Стайко, арижа
арема сос анъмите.
А Стайко си му думаше:
- Аз ти не ща, пашо ле,
арема сос анъмите,
нало ти искам, пашо ле,
твоята руса главица.
Па си самичък посегна,
пашу главата отряза,
па я намаза със катран
и налепи я със памук,
па си я на кол поби,
та я подпали млад Стайко;
та му светила, светила
до три дни и до три нощи;
а той си пие и яде
с негова вярна дружина.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010