* * *

Хайдушка сватба

Рано е слана паднала,
Мартине, млада войводо,
та посланила гората,
гората и планината,
и посланила юнаци
все със зелени байраци.
Възчудил се е млад Мартин
как ще през Солун да мине,
през Солун града голяма,
юнаци да си преведе
през Солунската чаршия -
армаган да си накупят,
по дома да си разидат,
та никой да ги не сети,
не сети, нито познае...
Мартин Страхину говори:
- Страхине, страшна делийо,
Страхине, млад байрактаре,
я си ни наред прегледай -
кому е женско лицето,
а па мужко му сърцето,
него невяста да сторим,
да сторим, да го престорим,
със магдан да го прекрием,
девере да го поведат,
девере и стари сватове.
Страхин ги наред прегледа -
Стойку бе женско лицето,
а па мъжко му сърцето.
Него невяста сториха,
сториха и престориха,
със магдан са го прекрили,
девери са го повели,
девери и стари сватове.
През Солун града минуват
и никой не ги познава.
Среща им иде еврейче,
еврейче, млад базиргянин,
прегледа млади юнаци,
бързом си в пътя замина
към пашовите конаци,
откъм портата премина,
отдалеч иде и вика:
- Пашо ле, солунджийо ле,
ти седиш, пашо, ти седиш
на високите дивани,
на шарените дюшеци!
Толкоз Мартина ти дириш -
Мартин през Солун минува,
през Солунската чаршия
със седемдесет юнаци
и Страхин млади байрактар!
Стойка невяста сторили,
сторили и престорили,
девери невяста водеха,
девери и стари сватове.
Всички е Солун излязъл,
невяста сеир да чинят -
никой си това не разбра!...
Като го зачу пашата,
по-скоро заповед издаде,
та си гавази изпрати
сватбата да си посрещнат,
Мартину дума да думат:
"Свати ле, стари сватове,
през всички Солун минахте,
всякой ви сеир почини;
от паша хабер носиме -
да преведдете сватбата
през неговите конаци,
от диват сеир да чини,
млада невяста да дари
със скъпоценннни дарове!"
Послушал ги е млад Мартин,
поведе сватба голяма
през пашовите конаци,
Страхину тихом говори:
- Страхине, млад байрактаре,
подай си сабя френгия
на Стойко, млада невяста!
Стойко си узе сабята
искри си сабя френгия
под червените магдане...
Кога си в двори влезнале,
чемшир се порта затвори.
Откри си млада невяста,
откри червени магдани,
извади сабя френгия,
зави наляво-надясно -
всички гавази паднаха!
Па се на диван качиха,
та си пашата хванаха -
руса му глава отряза
и сватбата се разнесе...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010