* * *

Хайдушка сватба

Зачули са се, зачули,
тежки, големи кярове
там долу татък Добруджа.
Чолак драгоман Неделчо
събира и той прибира,
се отбор млади момчета,
кой няма майка да плаче,
кой няма булче да жали,
че ги Недело поведе.
Ни ги Неделчо заведе
татък ми долу в Добруджа,
на ги Неделчо заведе
във Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
тъкмо ми девет години,
от нигде печалба нямали,
голи и боси тръгнали.
Дружината му думаше:
- Ой те теб, Чолак Неделчо,
я хайде да си вървиме,
кой откъдето е дошъл.
Няма никакви кярове,
кярове, още печалби,
голи и боси тръгнахме!
Чолак драгоман Неделчо,
той на дружина думаше:
- Гледайте и избирайте
на кого му й тънка снагата,
на кого му й бяло лицето,
кому е лице моминско,
него ще булка направим,
че във Сливен ще го изпратим,
при сливенската кадия,
на него да се оплаче.
Гледали и избирали
кому е тънка снагата,
кому е бяло лицето,
кой на мома прилича.
Чолак драгоман Неделчо
него му й тънка снагата,
неговото й лице моминско.
Него за булка направят
и той във Сливен замина,
при сливенската кадия
и на стражари думаше:
- Я, хайде да ме отведете
при сливенската кадия,
на него да се оплача
от този Чолак драгоман,
от неговата дружина.
Чолак драгоман Неделчо,
той при пашата отиде
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо ефенди,
вчера ми беше сватбата.
Кога през Сливен минахме,
през Сливенските балкани,
Чолак драгоман Неделчо,
с негова вярна дружина
Те на пътя излязоха,
всички сватбари избиха,
само аз се отървах
пашата стражари изпрати
във Сливенските балкани
да хванат Чолак драгоман Неделчо
с неговата вярна дружина.
На паша му са поиска
със булка да си поиграй,
булката излезе по-яка,
по-яка и по-корава,
Чолак драгоман Неделчо,
че дигна пола нагоре,
извади сабя френгия
и на пашата думаше:
- Бе, давай, пашо, ключове
на горни и долни конаци,
къде ти седи златото,
златото, още среброто!
Много се паша уплаши
и му ключове подаде
на горни и долни конаци.
Чолак драгоман Неделчо,
той си хайдушки подсвирна,
цялата войска пристигна,
той си юнаци разключи
и на дружина думаше:
- Вземайте, кой колко може,
това са наш'те кярове,
кярове, още печалби.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010