* * *

Хайдушка сватба

Събрала си е Велика
дор седемдесет юнаци,
дор седемдесет и седем,
у тая Стара планина,
у тая гора зелена.
Па ги Велика извела,
па качне пръстен бука.
Всичките момци строила,
всички пръстен да мерят.
Всичките са се мерили,
никой ми пръстен не свалил.
Велика пушка дигнала
и си у пръстен ударя.
Велика на юнаци говори:
- Юнаци, мои другари,
идете у село Удово,
малко брашно донесете,
питка да ви омеся,
жълтица в нея да сложа,
па ще разделим питката.
Кой му се падне жълтицата,
той ще да стане войвода.
Юнаци в село отиват,
та си брашното донесли.
Велика питка омесва,
жълтица е в питката сложила,
после на огън опекла
и си другари събрала,
та да си питка разделят.
Всекиму дала къс по къс,
на никой се жълтица не паднала.
Тя си дружинка повела,
повела, още завела
у Плевена, града голяма.
Там на пашата казала:
- Я изкачай, паша, я изкачай,
тежко имане изнасяй,
та да го назе поделиш!
Паша му тежко станало,
имане той си не дава,
ама си го жив хванали
и го у гора закарват,
къде му е войска голяма,
после му вземат главата.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010