* * *

Хайдушка сватба

Че се сбрали, прибрали,
дванайсетмина дружина,
в пуста ми Стара планина,
Хаджи Димитър от Сливен,
Стефан Караджа от Тулча,
Ненчо от Стара Загора,
Минчо ми чирпанлията,
Петко ми Кадънкоолу.
Печено агне ядяха,
бяла ракия пиеха,
бяла ракия, сливенска,
бистра ямболска джибренка.
Войводата им думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
в агне не се задявайте,
в ракия се не заливайте,
нощес лош сън сънувах -
черно ме куче ухапа
по дясното ми коляно!
Този сън не е хубав -
потеря ще ни издебне,
живи ще ни изловят.
Както сме вярно побратими,
тъй вярно ще се слушаме,
тежка сватба да дигнем,
през Сливена града да минем,
дано ни никой не познай.
Кой ще ни стане булката?
Петко ми Кадънкоолу,
той има ръка моминска,
той му й тънка снагата,
той му й дълга косата,
той ще ни стане булката.
Поясите си дадоха,
алено було ушили,
булката си натъкмили,
жълта бъклица напълнили
и си за Сливен тръгнали.
Вървели, що са вървели,
по Джендемите стигнали
и ги потеря срещнала.
Потеря дума кумове:
- Кумове, стари сватове,
позапрете си сватбата,
та да видим булката.
Кумове отговориха:
- Булката ни й силистренска,
мъчно й, холан, тъжно й,
за нейни майка и баща,
я, боюр по едно вино
и от кумовата бъклица.
Пиеха и благославяха:
- Хай да ви й на добър час,
булката да заведете!
Че си потеря замина,
горе в балкана отиде.
Вървели, що са вървели,
добра ги среща срещнала,
и то да ми е българче,
а то е турско циганче.
То на потеря думаше:
- Къде сте, холан, ходили,
що търсите в Сливен?
На хана Хаджиданчов,
там ще ядат и пият
и оттам ще заминуват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010