* * *

Хайдушка сватба

Паднала й слана есенна,
есенна слана студена,
ослани слана, попари
вред по гората листето
и по полето тревата,
юнаци на път завари -
Мартин и Стайко двамата,
и още Младин, тримата.
Чудят се, маят юнаци,
как щат се назад повърнат,
как щат през Будим да минат,
през Будим града голяма...
Мартин юнаци думаше:
- Ой ми ви вази, юнаци,
ред си по редом седнете,
че се хубаво вгледайте -
кому е тънка снагата,
кому е бяло лицето,
кому е дълга косата,
кому са тънки веждите.
Него за булка ще правим,
голяма сватба ще вдигнем,
през Будим града ще минем.
Каквото рекъл, сторили;
ред са по редом седнали,
че се хубаво вгледали -
кому е тънка снагата,
кому е бяло лицето,
кому е дълга косата,
кому са тънки веждите,
него за булка да правят.
Младину тънка снагата,
Младину дълга косата,
нему е бяло лицето,
нему са тънки веждите -
него за булка правиха...
Байряк за було турната,
Стайко с тъпан биеше,
мартин със свирка свиреше...
Станали, да са тръгнали,
вървели, що са вървели,
през Будим града ще минат,
сред касабата отишле,
вито са хоро извили,
излязло мало, голямо
сватбата да си погледа,
свирката да си послуша,
свирката, още тъпана...
Най-подир дошла бабичка,
и тя сватбата да види,
и тя свирката да чуе,
свирката, още тъпана.
Бабичка дума комшии:
- Комшии, хора селяни,
таз сватба не е булчешка,
ами са млади юнаци!
Че до конака пратили,
пашата да ги погледа,
пашата хабер провадя:
"Скоро булката да доди,
ръката да ми целуне,
ръката и коляното -
голямо ще мижде да даря!"
Младин въз паша отиде,
отдалеч му се поклони,
отблизо ръка целуна;
че се наназад повърна,
извади сабя френгия,
дванайсет ката згъната,
че се наляво завъртя,
доде си сключи надясно -
саде пашата остана!...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010