|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Посъбра Петър, Петре ле,
дванайсетмина дружина,
със Петър стават тринайсе,
а че ги Петър поведе,
във Солун града да идат.
Вървели що са вървели,
накрай Солуна стигнали,
Петър дружина думаше:
- Дружина вярна сговорна,
я си са малко изпрете,
изпрете поизгледайте
на кому женско лицето,
пък му е мъжко сърцето,
него щем булка да сторим.
Райно ми байрактарино,
него ще зет направиме,
лъжовни зълви ще сторим,
с сватба през Солун ще минем.
Че са дружина поспрели,
поспрели, поизгледали -
Петър ми млада войвода,
той му е женско лицето,
пък му е мъжко сърцето,
него са булка сторили.
Райно за зет турили,
турлашки гайди писнали,
лъжовни зълви заиграли,
с сватба у Солун увлезли.
Кога у солун увлезли,
сред Солун хоро играе,
зълви са на хоро хванали.
Нали са турци женкари,
тий са при зълви хванали,
зълви им пръсти извиват,
а турци не са досещат.
Булката и байрактарина
от дукян на дукян ходеха -
булката ръка целува,
Райно ми байрактарино,
той чекмеджета предрешва,
сички дукяни обраха.
Кога навънка излизат,
хайдушка свирка изсвири,
зълви са от хоро пуснаха,
сички подир тях тръгнаха,
отвън Солун излизат,
без да се турци усетят.
Кръстина, Бургаско; трапезна (СбНУ 61, № 107 - "Предрешени
като сватбари хайдути обират Солунските дюкяни").
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|