* * *

Хайдушка сватба

Паднала слана есенна,
есенна слана студена,
рано ми още в лятото,
лятото в пости петровски.
Опали гора и трева,
и на гората листето,
и на полето тревата.
Не било слана есенна,
есенна слана студена,
най било Вълчан войвода
и Стайко кючук байряктар.
Тий си дружина събрали
на върха Паяк планина.
Вълчан дружина питаше:
- Как ще в Солун да идем,
Солунска паша да уловим,
главата да му отрежем,
хазната да му приберем?
Стайко ми кючук байряктар,
той на Вълчана думаше:
- Вълчане, Вълчан войвода,
и туй ли да те науча -
ред по ред ще ви наредим,
ред по ред ще ви гледаме -
кой има снага тенана,
кой има лице моминско,
него ще булка да сторим.
Ред по ред ги наредили,
ред по ред са ги гледали.
Стайко ми кючук байряктар,
той има снага тенана
и има лице, лице моминско,
него ще булка да сторят.
Слънцето трепти засяда,
Стайко си конче седлае,
та си Ядрене отиде,
прекупи руба за зълви,
за него самур кюркове.
Пак си са Стайко завърна
на върха Паяк планина,
млада се булка облече,
а четници му за зълви.
Вълчан войвода кръсника,
голяма сватба подигна.
Понесе желта бъклица,
гайдите тънко засвирват,
хорото ситно заигра,
право във Солун отиват,
из Солунските чаршии.
Гайдите тънко свиреха,
хорото ситно играе,
и тези моми солунски,
и тий се на хоро уловиха,
до тези зълви балкански,
ситното хоро да играят.
Пашата хабер проводи:
- Булката при мен да доде,
ръката да ми целуне,
бакшиша да си получи!
Като чу Стайко таз дума,
той на Вълчана думаше:
- Вълчане, Вълчан войводо,
гайдите тънко да свирят,
хорото ситно да играй,
край палат да се извие,
сички нагоре гледайте,
дали ще помощ поискам.
Ако ви помощ поискам,
сички при мен да додете!
Гайдите тънко свиреха,
хорото ситно играло
и се й край палат извило.
Стайко им ръка целуна
и при пашата отиде.
Пашата дума на Стайка:
- Каква си булка балканска,
я си булото нагъни,
в очите да те погледна,
лицето да ти целуна.
Стайко си нищо не дума,
той ми са чудом чудеше
как да си паша залови.
Пашата пак му повтори:
- Каква си булка балканска,
недей се срами от мене!
Я си булото нагъни,
ръката да ми целунеш,
бакшиша да си получиш!
Пашата каса отключи
и зе да вади парите.
Стайко при паша отиде
и му ръката залови,
посегна да я целува.
Тогаз си було нагъна,
извади сабя огледна
и му главата отряза.
Прибра му Стайко парите
и си навънка излезе.
Гавази порти пазеха,
той пак им ръка целуна
и си навънка излезе.
Гайдите тънко свиреха,
хорото ситно заигра,
навън от Солун потегли,
право в балкана отодя.
Сички хорото гледаха,
дорде от Солун излезе
и си балкана наближи.
Сички се назад върнали
и тези моми солунски,
тогаз се от хоро пуснали,
една си друга думали:
- Какви са зълви балкански,
че когат хорото извиват,
нашите ръце изкършват.
Гавази в палат увлизат
пашата, холам, да видят
какъв е бакшиш дарила.
Какво си, холам, да видят,
че пашата им заклана
и хазната им прибрана.
Докат навънка излязат,
хабер им, холам, пристигна
горе ми горе от балкан,
от балкан, холан, от Вълчан:
"Туй не бе сватба балканска,
туй беше Вълчан войвода
и Стайко кючук байрактар -
ний ви пашата заклахме
и ви парите прибрахме!"

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010