* * *

Хайдушка сватба

Тръгнали ми са, тръгнали
бирници и глобаджии -
данъци, глоби събират;
на кому двеста и триста,
на млад Стояна хиляда.
Стоян пашата продума:
- Що ми толкоз зимате,
на кому двеста и триста,
а пък на мене - хиляда?
Пашата дума Стоене:
- Стоене, млада войводо,
ний те, Стоене, глобиме,
че имаш конче алено,
дето го няма никъде,
че имаш булка хубава,
дето я няма никъде!
Че се Стоян ядоса,
ядоса и се разгневи,
че си в Балкана отиде,
че си чета намери.
Отде се пашата научи,
че е Стоян заминал
във тия, холам, балкани
че си войска изпрати
Стояна да си уловят.
Че са Стояна хванали,
сред Сливен са го свалили
и там му главата отрезли -
българи да се уплашат.
Величка, булка хубава,
черно е було сложила,
жаля му девет години,
жаляла, навън не излязла.
На десетата година,
че е Величка решила,
черно си було да хвърли,
бяло си лице измила
и пак из Сливен тръгнала.
Че я пашата загледа.
Пашата хабер проводи -
при него да я заведат.
Пашата дума Величка:
- Величке, булка хубава,
зарад тебе Стоян погубих,
съгласна ли си, Величке,
ний двама да се вземеме?
Величка дума пашата:
- Имам си синка Богданчо,
малък, на дванайсет години,
ако ми Богданчо научи,
той ще ми главата отреже.
Пашата дума Величке:
- Величке, булка хубава,
здрава се болна направи,
здрава си глава превържи,
че си Богданча изпрати
водица да ти налее
от бащинто си кайначе.
Аз ще го тамка завардя
със мойте девет гавази,
там ще му глава отрежа
и пак ще се двама вземеме.
Величка тъй и направи;
тя на Богданчо думаше:
- Богданчо, чедо мамино,
иди ми вода донеси
от бащинто си кайначе -
люта ме глава заболя,
да пия и да оздравея.
Че стана Богдан веднага,
облече дрехи бащини,
и си саблята припаса,
и си пушката нарами.
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Богдане, чедо мамино,
що ти е, синко, сабята,
върни се, че я остави.
Богдан си мама думаше:
- Ти какво, мамо, хортуваш?!
Турците днеска управляват,
ако ме нейде пресрещнат,
как ще се със тях разбера!...
Богдан се назад повърна,
женски си дрехи облече,
и пак си сабята прикачи,
и се хубаво забради.
Че се на конче преметна,
в зелена гора отиде
на майка си вода да вземе.
На място Богдан замръзна -
над него, Боже, седяха,
дор девет, Боже, гавази,
а със пашата десетмина.
Пашата дума гавази:
- Всички от коня слизайте,
на Богдан ръце вържете -
да му главата отрежем
и къс по къс да го насека,
и пак ще майка му да взема!
Гавази Богдан хванали,
хванали и вързали.
Богдан пашата продума:
- Я ми развържете ръцете,
три пъти да се прекръстя,
и тогаз ми глава отрежете.
Че му ръцете отвързали.
Извади Богдан саблята,
в лява дясна ръчица,
че си гавази изсече,
само пашата остана.
Пашата дума Богдане:
- Не ми главата отрязвай,
аз се със тебе шегувах!
Богдан му нищо не рече
и му глават отряза.
Той се на конче преметна
пък си у тяфка отиде.
Майка му седи във двора,
казани манджи готвеше
и се за паша надява.
Богдан мама си думаше:
- Що ти са, мамо, тез гозби,
тез гозби в тези казани?
Богдановата майчица,
тя на Богдана думаше:
- Богдане, чедо мамино,
станало й девет години
откак се й баща ти поминал;
снощи баща ти сънувах -
много се сърди и кара,
и иска манджи хубави.
Тогаз си Богдан думаше:
- Мо що ме, мамо, проводи
пашата да ме убие?
Толкоз я Богдан попита
и й главата отряза.
Че си Богдан замина
при бащината дружина.
Ходил е Богдан, седял е,
цели ми седем години.
Богдановите другари,
те на Богдан думаха:
- Станало й седем години,
хайде у дома си да идем,
нази ни вече омръзна
в тая гора да седим.
Богдан дружина думаше:
- Хай да се всички съберем,
от нас един да изберем,
във Сливен да го изпратим,
да си султана убие.
Богдан за булка избрали,
че знае Богдан, Богдане,
как ще във Сливен да иде.
Женски си дрехи облече
с алено було на глава,
че си в Сливена той влезе
и си при султана продума:
- Ази съм булка със було,
днес през балкана минахме,
всички ми сватбари изсече
този ми Богдан войвода.
Може ли да ми изпратиш
твоите верни гавази
Богдан войдода да хванем,
при тебе да го доведем
да му главата отрежеш?!
Че се султана изпровикна
и са гавазите дошли.
Той на гавази думаше:
- Скоро в Балкана идете,
Богдан войвода хванете
и го при мене доведете
аз да му главата отрежа.
Като гавази отишле
Богдан на султана думаше:
- Аз не съм булка под було,
а най съм Богдан войвода!
Тези си думи изрече,
и му главата отряза...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010