|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Де се й чуло, видяло,
сред лято слана да падне,
сред лято между Петровден,
между Петровден и Илинден?
На гора листа изгори,
на поле трева изсуши,
сал едно дърво остана,
из балканските усои.
Под дърво огън гореше,
а край огъня седяха
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Че кой им беше войвода -
Трифон им беше войвода,
Добри им беше байрактар.
Трифон момчета думаше:
- Момчета, вярна дружина,
както сме вярно събрани,
тъй да се вярно слушаме
нази ни лошо сполетя,
сланата гора изгори,
полето трева изсуши.
Как ще си вече ходиме,
ходиме, хайдутлуваме,
по тая Стара планина?
Кому е женска ликата,
кому е тънка снагата,
него ще булка направим,
дано Балкана преминем,
никой да ни не познае...
Ковачите, Сливенско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|