|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Паднало й слана, мамо, есенна,
опали гора зелена
и на полето тревата,
сал едно дърво остана
зелено, неопалено
и под дървото седяха
войвода със байрактаря,
двама срикови синове,
Тинчо и Мартинчо двамата.
Тинчо Мартинчо думаше:
- Как щем полето, кардаш, да минем,
полето, Карнобашкото,
Енджекьойската кория?
Мартинчо, мамо, Тинчо думаше:
- Хатър да не ти, кардаш, остава,
ти имаш лице моминско,
развивай пъстри шалове,
на було да ги направим -
ти ще си млада невеста,
аз ще съм младоженика,
тъй щем полето да минем...
Вървели, мамо, доде вървели,
потеря на път срещнали.
Булката ръка целува,
всички й дали по пара,
бимбашията бръкна в джебове,
извади шепа алтъни,
на булката ги подаде...
Котел (Архив-ИМ-БАН <http://musicart.imbm.bas.bg/karton.asp?zapisID=12851>
27.11.2009).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|