* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло и видяло,
сред лято слана да падне,
че е осланила цветята,
и на гората листата,
и на полето тревата.
Сал едно дърво остана,
под дърво Вълчан и Райко,
верни си думи думали.
Вълчан на Райко думаше:
- Райко ле, верен другарю,
я излез, Райко, навънка,
ръце от пояс извади,
три пътя, Райко, ти свирни,
дружина да си съберем,
във Цариграда да идем,
тебе на булка да сторим,
и при пашата заведем,
дано му главата отрежем,
парите да им вземеме,
на сиромаси раздадем,
сиромаси и сираци.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010