* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, зачули,
много големи кярове,
там долу, долу у Добруджа.
Чолак драгоман Неделчо,
събира Неделчо, прибира,
все отбор млади момчета,
момчета все неженени,
момчета все без майки,
да няма за тях кой да жали.
Не ги заведе Неделчо,
там долу, долу у Добруджа,
най ги заведе Неделчо,
във Сливенските балкани.
Заварди Неделчо, заварди,
всички пътища и друмища,
не смей птичка да хвръкне,
нито пътник да замръкне.
Ходили момчета, ходили,
хайдутлук са правили
тъкмо до три години.
Никакви кярове нямали,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчетата думат Неделча:
- Неделчо, наша войвода,
я слушай какво ще ти кажем,
три години вече ще стане
откак хайдутлуваме,
ний искаме да си отидем
по нашите мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Момчета, млади юнаци,
я се при мене сбирайте,
едного за булка ще изберем.
А че се момчета събрали,
Неделча за булка избрали,
във женски дрехи обличат,
със було са го забулили,
във Сливен са го изпратили.
Неделчо при паша отива,
той на пашата продума:
- Пашо ле, пашо сливенска,
дошла съм да се оплача
от тоз ми Неделчо Чолака.
Щом зачул пашата тез думи,
бързо заповед издаде
на неговите гавази,
в Сливенските балкани да идат,
Чолак Неделчо да хванат,
жив да го при него доведат.
Остана пашата самичък,
нали пашата свободен,
на него му се доиска
със булка да се шегува.
Посегна да я прегърне,
там да си булка целуне,
но тя излезе юначна,
здраво пашата допипа,
силно го у земя удари.
Неделчо сигнал той даде
до неговите момчета.
Ето момчета пристигат
във Сливен, града голяма.
Неделчо каси отвори,
той на момчета продума:
- Вземайте, момчета, вземайте,
кой колкот' може да носи,
това са наш'те кярове,
това е наш'та Добруджа.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010