* * *

Хайдушка сватба

Рано е слана паднала,
послани ниве, ливаде,
попари гора зелена,
послани отбор юнаци,
се под алени байряци.
Станко дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
редом са наред редете,
че ще ви Страхил прегледа.
Кому е женско лицето,
а му юнашко - сърцето -
него невяста ще сторим.
През Солун, да ни преведе
през Солун града голяма.
И дружина го послуша:
редом са наред редиле,
и си ги Страхил прегледа.
Страхил дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
Стайку е женско лицето,
а му юнашко сърцето -
него невяста ще сторим,
през Солун да ни преведе.
Та си ги Стайко поведе,
през гори и през планини,
никой ги нигде не позна.
Кога през Солун минале,
срещнало ги е циганче,
циганче Стайко познало.
Тичом тичало циганче,
във пашовите конаци,
циганче паша думаше:
- Пашо ле, солунчанино,
ти дириш Стайко войвода,
по гори и по планини,
Стайко е млада невяста -
Стайко през Солун замина.
Паша гавазе думаше:
- Тичом тичайте, гавазе,
върнете млада невяста,
голям ще бакшиш да й дам.
Тичом тичале гавазе,
върнале млада невяста.
Стайко дружини думаше:
- Дружина вярна, сговорна,
като в конаци влеземе,
ако портите затворят,
сички ниско лягайте,
ала високо гледайте -
Стайко ще хоро играе,
във Пашовите конаци.
Като в конаци влезнале,
гавазин порти затворил -
сички ниско легнале,
Стайко си хоро играе,
извади сабя френгия,
кат са на лево заврътя -
никой си ниде не оста,
кат са на десно обърна -
самичък паша остана.
Паша на Стайко думаше:
- Стайко ле, млада войвода,
прости да ти са конаци -
конаци със харемете,
само си мене остави.
Стайко и него не жали,
ами му глава отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010