* * *

Хайдушка сватба

Посъбра Добри, Добре ле,
до тристамина юнака
и седем върли бошняка,
че ги в гората заведе,
сложи им знатна трапеза.
Седнали да ядат, да пият.
Добри се диван устоява,
червено вино залива
и на момчета думаше:
- Вий, тристамина юнака,
и седем върли бошняка,
слушайте кво ще ви кажа -
както сме верно събрани,
тъй ще се верно слушаме,
голяма кяра да удариме,
кяра и печалба доволно!
Ходили, хайдутували,
цели ми девет години,
на десетата година,
пак се назад върнали,
голяма кяра ударили,
кяра и печалба доволно.
Девет катъри алтъни,
десети катър мангъри.
Вървели са, що са вървели,
че до село са опрели,
до село Дряново.
Пустите турци дряновци,
те били много лошави,
сами си правят пушките,
сами си леят куршуми.
Добри момчета думаше:
- Вий, тристамина юнака,
и седем върли бошняка,
слушайте кво ще ви кажа -
я хайде, да избереме,
от тристамина юнака
и седем върли бошняка,
че кой мяза на жена,
черен му перчан ще отрежем,
черни цалуви ще изпуснем,
ален си байрак скъсаме,
алено було ще ушием.
Аз ще съм младоженека,
тежка си сватба да вдигнем,
че ще през Дряново да минем,
да не ни усетят турците.
А че са, холан, избрали
от тристамина юнака,
Стоян ми черкишлийчето,
той много мяза на жена.
Черен му перчан отрязали,
черни цалуви спуснали,
ален си байрак скъсали,
алено було ушили.
Добри бил младоженека,
тежка си сватба вдигнали,
че са през Дряново минали,
без никой да ги угади.
Отвън ги село срещнало
чифутче, жълто еврейче,
срещнало и заминало.
Че то в Дряново отиде,
в Дряново на кафенето
и на турците думаше:
- Бре, пусти турци лошави,
защо сте толкоз лошави,
когато Добри премина,
с девет катъра алтъни,
десети катър мангъри?!
Турци ги гняв догневя,
кой грабна брадве, кой пушка,
тежка потеря вдигнали,
отвън село са излезли.
Чуди се Добри, мая се,
какво да прави, да струва?
Бяла си кърпа извади,
че я на пушка привърза
и на нагоре издигна,
и на турци думаше:
- Бре, миром, турци, седете!
Слушайте кво ще ви кажа.
Вий като не ни угадихте,
че кой ви каза на вази?
Турци на Добри думаха:
- Добре ле, млада войвода,
отвън ви село срещнало,
чифутче, жълто еврейче.
Срещнало и заминало,
то дойде на кафенето,
захвана да ни майтапи.
Защо сме били лошави,
а пък тебе не усетихме,
та нас ни гнева догневя.
Добри на турци думаше:
- Бре, миром, турци, седете,
да ида да го попитам,
тъй що му сторих, направих?
Добри в Дряново отиде,
в Дряново на кафенето
и на чифутче извика:
- Чифутче, жълто еврейче,
излез ми коня разведи,
да вляза кафе да пия!
Чифутче навън излезе.
Добри чифутче улови,
че го живичко той удра
и на чифутче думаше:
- Чифутче, жълто еврейче,
туй що ти сторих, направих
и туй ти е малко на тебе.
Че му кожата напълни
с девет годишен бозалък,
че я на пушка привърза
и се на конче преметна,
право при турците отиде.
Турци на Добри думаха:
- Добре ле, млада войводо,
девет години си ходил
и още девет да ходиш,
халал да ти са парите,
парите още безбройни...

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010