|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Зачули ми се, прочули,
големи кярове в Добруджа,
Чолак Неделчо войвода,
там си момчета събира,
момчета се неженени,
да нямат булки да плачат,
да нямат майки да жалят.
Не ги заведе в Добруджа,
най ги поведе, заведе
в Сливенските балкани.
Стояли и хайдутували,
цели ми три години,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат войвода:
- Ний не щем тука да стоим,
искаме да си отидем
по нашите мили дворове.
Войвода дума момчета:
- Ази съм нещо намислил -
едного булка да направим,
във Сливен да го изпратим,
пашата да си излъже,
от паша пари да вземе.
Момчета думат войвода:
- Тебе за булка ще изберем,
че ти е тънка снагата,
че ти е бяло лицето,
че ти на жена приличаш.
Избрали и го изпратили.
Като във Сливен отива,
той при пашата отива
и на пашата думаше:
- Я слушай, паша сливенски,
ази съм булка под було,
дошла съм да се оплача
от този Чолак Неделчо -
всички пътища завардил
в Сливенските балкани.
Вчера ми беше сватбата,
той ми сватбата пресрещна
всички сватбари избиха,
само ази си останах,
дошла съм да се оплача!
Тогаз пашата изпрати,
да идат да го уловят,
жив при него да го доведат.
Паша със булка остана,
пресегна, та я прегърна.
Че бръкна булка под пояс,
извади остра сабя
и на пашата думаше:
- Тук не е булка под було,
тука е Чолак Неделчо.
Я давай, паша, я казвай,
я давай китка ключове
от долни, горни етажи,
че ти главата отрязвам.
Пашата всичко предаде,
той му главата отряза.
- По-скоро, момчета, елате,
вземайте момчета и грабете
кой колкото може да носи,
това са наш'те керове,
това е наш'та Добруджа
и си по домовете идете.
Коевци, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|