* * *

Хайдушка сватба

Прочул ми се й, прочул,
Чолак драгоман Неделчо
с големи, тежки кярове,
долу ми, в равна Добруджа.
Чолак драгоман Неделчо,
той си дружина събира,
момчета все неженени,
дет нямат булки да плачат,
нито пък майки да жалят,
нито за деца да милеят.
Че ги Неделчо поведе,
не ги Неделчо заведе
долу ми в равна Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували,
гладни и жадни останали,
голи и боси тръгнали.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо, ти наш войводо,
ний ни се вече додяло
гладни и жадни да стоим,
боси и голи да ходим.
Я ни, Неделчо, разпусни,
ний да си, холан, отидем
по нашите мили домове.
Неделчо дума дружина:
- Дружина, вярна сговорна,
я ми се всички сберете,
едно се друго гледайте,
кой има сърце юнашко,
кой има лице моминско,
него ще булка направиме,
при паша ще го проводиме,
парите да му вземеме.
Цяла се дружина събрала,
едно се друго гледаха -
Чолак драгоман Неделчо,
той има сърце юнашко,
той има лице моминско.
Та го булка направиха
и при пашата проводиха.
На портите похлопа
и пашата повика,
булка се на паша оплака:
- Пашо ле, пашо сливенски,
аз съм булка под було,
вчера ми беше сватбата,
а този Чолак Неделчо,
той ми сватбата посрещна,
всички сватбари изби,
само се ази отървах,
на тебе дойдох да се оплача!
Пашата бързо нареди,
че си гавази изпрати
да търсят Чолак Неделчо.
Булката сама остана,
пашата му се поиска
с булка да си поиграй,
посегна да я прегърне,
булката излезе по-яка,
пашата в земята удари
и на пашата думаше:
- Аз не съм булка под було,
ази съм Чолак Неделчо.
Я давай, пашо, я давай,
я давай ключове на долни,
на долни и горни конаци,
че ази имам отбор юнаци!
Че даде паша ключове,
че се Неделчо провикна:
- Идвайте, вярна дружина,
вземайте пари, злато и сребро,
по-много злато вземайте,
че златото е по-леко,
по-леко за носене,
по-тежко за раздаване.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010