* * *

Хайдушка сватба

Посъбрал Станко, Станко ле,
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Като ги Станко заведе
на Ирин-Пирин планина,
на хайдушката равнина,
на юнашкото сборище,
Станко момчета продума:
- Тук ще си, холам, изберем
един за булка ще сторим
и други зълви и девери,
със сватба Солун да минем,
за Цариграда да идем,
от паша пари да вземем.
Като ги Станко огледа,
Стоян ми, младо юначе,
него за булка сторили,
че има снага бойлия
и има лице моминско.
Със сватба Солун минават,
сред Солун хоро играят,
никой си сватба не позна.
Отгоре иде арапче,
арапче черно, омразно.
То си сватбата познало
и на пашата казало:
- Пашо ле, пашо солунска,
таз не е сватба истинска,
а най е Станко войвода
с неговите отбор юнаци.
Със сватбата Солун минават,
за Цариграда отиват.
Пашата викна, извика
на неговите гавази -
сватбата да си уловят
и при него заведят.
Гавази сватба хванали,
назад им ръце вързали.
Стоян ми, младо юначе,
нали е булка под було,
то си на Станко продума:
- Какво ще сторим да правим,
тук ще ни главите отрежат.
Станко на Стоян продума:
- Я си сабята подпаши,
отдолу под булските дрехи.
Като при паша идеме
отдалеч му поклон направи,
със дясна му ръка целуни,
със лява му глава отрежи.
Сватба при паша отиде,
пашата вика булката,
сеир на Станко да прави.
Стоян ми, младо юначе,
той при пашата отива.
Отдалеч му поклон направи,
със дясна му ръка целува,
със лява му глава отряза.
Наново хоро играят,
със сватба Солун минават,
за Цариграда отиват.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010