* * *

Хайдушка сватба

Голямо е чудо станало,
среди лято слана паднала,
среди лято било по Петровден.
На никому нищо не сторила,
на гората листо сгорила,
сгорила, хем изпаднало.
Де гиди, Вълчан войвода,
със седемдесет млади юнаци
във Солунските балкани
хайдутлук и те да правят...
Много се Вълчан уплашил,
на мегдана хем те остават,
че ще ги и тях изловят.
Чуди се Вълчан, май се,
как да си стори, направи,
да мъчат от балкана да слязат.
Нали си Вълчан намисли
човек в Солун да изпрати,
да им той дрехи прекупи,
женски ми било, хем мъжки,
да си дрехи те облекат,
мъжка си сватба направят
и тъй от балкана да слязат.
Тогаз си Вълчан повика
Райка, баш байрактарина
и той на Райка продума:
- Във Солун града ще идеш
да ни ти дрехи прекупиш,
женски ми дрехи, хем мъжки,
да си дрехите облечем,
мъжка си сватба направим
и тъй от балкана ще слезим.
Като ми Райко зачува,
нали заповед изпълнява,
за Солун града потегля.
Нали е града опасен,
със девет ката караул,
успял е Райко да се промъкни
през турския било караул,
среднощ във Солун влизал.
Там имал приятел Иванчо -
на Иванчови порти похлопал.
Нали го Иванчо зачува,
от сън се Иванчо събужда,
по бели гащи излиза,
от вътре пита кой хлопа.
Нали се Райко обадил,
по гласа го Иванчо познава,
тогаз му порти отваря
и го в къщи завежда.
Иванчо на Райка продума:
- Що щеш ти тука, бе Райко,
нали ще те турци заловят!
Вчера шест комити обесиха,
за утре мене гласяха...
Тогаз му Райко разправи
защо го Вълчан изпраща,
какво се със тях случило,
с тяхната дружина събрана.
Като ми Иванчо зачува,
из Солун града излиза,
нали им дрехи прекупи,
женски ми било, хем мъжки,
шест коня с дрехи натваря
и ги на Райка предава.
Райко си дрехи поема,
горе в балкана излиза,
там си дружина намери,
между си дрехи делили.
Който на жена прилича -
той женски дрехи облича;
който на мъж прилича -
той мъжки дрехи облича.
Вълчан на булка направят,
Райка за зет направили.
Тоз Иван одринлията
нали с гайда засвирил,
другите напред заиграват,
мъжка си сватба направят.
И тъй от балкана слязали,
накрай Солуна стигнали,
сватбата на място запира,
голямо хоро заправят.
Тез Солунските, бе, моми,
момите, още ергени,
като сватбата зачули
и на хорото отиват,
и на хорото се хванали.
Моми въз моми хванали,
ергени до ергени хванали,
почнали хоро да играят.
Тез сватбарските, бе, моми,
нали е мъжка, бе, вяра -
Солунските моми закачат.
Тез Солунските, бе, моми
една се с друга сгледали
и се от хорото пуснали,
една си друга говорят:
- Каква е тази, бе, сватба,
какви са тези, бе, моми?!
Твърде им корави ръцете,
много на мъжки приличат...
Туй като те говорят,
нека ги Вълчан зачуе.
Много се Вълчан уплашил,
там ще ги тях заловят.
Тогаз Вълчан си казал:
- Другари, верна дружина,
хайде напред да вървим,
тук ще ни заловят.
Тогаз гайдари засвирват,
цялата сватба потегля,
във Солун града влязъли.
Като из улиците вървели,
нека насреща им да иде
таз ми паша Солунската.
Райко на Вълчана продума:
- Среща ни пашата, бе, иде.
Надолу да гледаш, Вълчане,
да не ти мустаците той види,
тук ще ни нази познаят,
познаят, ще ни заловят.
Докато Райко издума,
ето и пашата срещнали.
Нали е турска, бе, вярата,
сватбата на място запират,
къмто младите пристъпи,
иска булката да види,
да му ръката целуне.
Пашата ръка подава,
Вълчан ръката му поема,
ръката да му целуне,
със друга сабя изтегля,
на пашата глава отрязва
сред Солунските чаршии.
Тогаз се сички пръснали,
сички ятаци имали -
никого не са хванали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010