|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Чули ми са се, прочули,
много големи кярове
там долу в Добруджа.
Млад Неделчо драгоман,
той си момчета събира,
момчета все неженени,
не ги въведе поведе
там долу в Добруджа,
най ги заведе поведе
в Сливенския балкан.
Ходили хайдутували,
три години там са седели,
тръгнали гладни и жадни
и още голи и боси
момчета думат Неделчо:
- Драгоманчо, баш Неделчо,
ние не щем тук да стоим,
ние дома ще да идем
при наш'те майки и бащи,
в наш'те стари домове.
Неделчо дума момчета:
- Момчета, все неженени,
постойте и почакайте
едного за булка ще пратим,
па ще при пашата да иде,
пашата да оберем,
на пашата да се оплачем
от тоз Неделчо Чолака.
Като при пашата отишли,
Неделчо дума на пашата:
- Пашо ле, пашо сливенски,
я давай китка ключове
от долни горни конаци,
парите да си вземем,
тук не е булка под було,
тук е Неделчо Чолака!
Жълтеш, Габровско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|