* * *

Хайдушка сватба

Паднала е слана есенна,
есенна слана, студена,
лято през две недели,
през горещите празници.
Та осланила на гората листата
и на полето тревата
само едно дърво остана
отвъд Витоша балкана.
Под него стоят юнаци
до две млади войводи.
Радул и Станко двамата,
печено агне ядоха,
червено вино пиха,
червено, червен пелин.
Радул със свирка засвири,
че си хорото разигра
като хорото играеха,
с чифте пищови гърмяха,
на буки клони сваляха.
Радул на Стайко думаше:
- Къде ще, братко, да идем,
какво ще, братко, да правим,
като окапаха на гората листата
къде ще да се скрием?!
- И това ли да те науча!
Ние ще идем, да идем
долу край Черно море,
там ще да се крием,
там ще хайдутлук правиме.
Хем ще през Сливен да минем,
през Сливен, през касабата.
- Как ще през Сливен да идем,
там ще ни всички хванат.
- И туй ли да те науча.
Кому е бяло лицето
и му е тънка снагата
с було ще го забулим,
на булка ще го направим.
Ако ни някой запита,
каква е таз булка без девер,
без кум и без кумата,
така ще му кажете:
"Далеч сме за булка ходили,
и там го казват лошо,
не могат жени да ходят."
Откъде ги е зачул пашата,
че е заповед издал,
булката назад да върнат,
дарба ще да даруват.
Сватбари отговорили:
- Булка се назад не връща,
че се житото не ражда.
Трети път се булка върнала,
из салби като излязла,
бели ръкави запретва,
черни мустаци засуква.
Като си при паша влиза
ръката да му целува,
той не му ръката целува,
а му главата отрязва.
Че са се виком провикнали:
- Хей ви вас, дружина,
дружина вярна, сговорна,
елате и си вземайте
по много жълто вземайте,
че жълтото е по-леко,
пък на пари по-скъпо!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010