|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Зачули ми се, прочули
тежки големи кярове
там долу ми във Добруджа.
Чолак Неделчо драгоман,
той си момчета събира,
се отбор млади юнаци,
момчета се неженени,
де нямат майки да плачат,
де нямат булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
там долу ми във Добруджа,
най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Три години там са живели,
ходили са, хайдутували,
никакви кярове нямали.
Тръгнали боси и голи,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Неделчо Чолак войвода,
на нас ни вече дотегна
три години Сливенските балкани,
голи и боси да одим,
гладни и жадни да стоим,
ние искаме да си отидем
по наш'те мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Дружина вярна, сговорна,
я се всички съберете,
едного за булка изберете,
във Сливен да го изпратим,
във Сливен града голяма,
от паша пари да земе.
Като се сички събраха
Неделчо за булка избраха
и го във Сливен изпратиха.
Като при паша отива,
отдалеч се покланя
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
на нас ни вече дотегна
тоз ми Неделчо Чолака!
Сички друмища завардил
във Сливенските балкани,
де кого срещне убива.
Вчера ми беше сватбата,
той ми сватбата изпревари,
сички сватбари избиха,
само се ази отървах,
дошла съм, пашо, при тебе,
на теб да се оплача
от тоз ми Неделчо Чолака.
Паша си заповед издава
до неговите гавази:
"Всички в Сливенските балкани идете,
Чолак Неделча найдете,
жив го при мен доведете!"
Като гавази заминаха
за Сливенските балкани
само пашата остана,
пашата при невестата.
Нали е паша свободен,
на него му се поиска
с булката да се пошегува,
че се до нея приближи,
приближи и я прегърна.
Булката излязла по-яка,
че си паша улавя
и го на земя поваля,
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
тук не е булка под було,
тук е Неделчо Чолака,
я давай ключове
от горни и долни конаци,
че имам верни юнаци.
Неделчо си абер изпраща
до неговите момчета.
Сички във Сливен дойдоха,
Неделчо дума момчета:
- Дружина вярна, сговорна,
я ви на китка ключове
от горни и долни конаци,
отключвайте каси имотни,
вземайте пари безбройни,
кой колкото може да носи,
това е наш'та Добруджа,
туй са наш'те кярове.
Гостилица, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|