* * *

Хайдушка сватба

Какви се печали прочули
там долу в равна Добруджа!
Този Неделчо Чолак,
той си момчета събира,
момчета се неженени -
да нямат майки да плачат,
да нямат булки да жалят.
Не ги Неделчо заведе
там долу в равна Добруджа,
а най ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували
цели ми три години,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат Неделча:
- Неделчо, Чолак войводо,
нас ни вече омръзна
по тези пусти Балкани,
в дома ще си отидем,
в наш'те мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Момчета верни, събрани,
я да се всички сберете,
едного за булка да изберем,
в Сливен ще го изпратим
от пашата пари да вземе.
Че се момчета събрали,
Неделча за булка избрали,
в Сливен са го пратили.
Той при пашата отиде
и на пашата говори:
- Я, слушай, пашо сливенски,
аз съм булка под було,
но слизам да ти се оплача
от тоз Неделчо Чолака.
Като Балкани минахме,
той ни сватба пресрещна,
всичките сватбари изсече,
само се аз отървах.
Като я паша изслуша,
паша заповед издаде
на неговите гавази:
- Войските да си съберете,
в Сливенските балкани идете,
Чолак Неделча хванете,
при мен го жив доведете!
Че са гавази отишли.
Нали е паша свободен,
на паша му се поиска
с булка да си поиграе.
Присегана да я прегърне,
булката излезе по-яка -
пашата на земя събори.
Че бъкна булка под поли,
остра си сабя извади
и на пашата продума:
- Тук не е булка под було,
тука е Неделчо Чолак!
Я, давай, пашо, я давай
китката ключовете
на горни и долни конаци,
че имам верни юнаци!
Нали се паша уплаши,
всичките ключове даде.
Наделчо дума момчета:
- Взимайте пари, момчета,
кой колкото може да носи!
Тук е наш'та Добруджа,
тук е наш'та печала!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010