* * *

Хайдушка сватба

Паднала е слана есенна
между Елин и Петровден,
всичко ми слана ослани -
хем на полето тревата,
хем на гората листата,
на хайдутите ятака.
Осъмна Вълчан войвода
със седемдесет юнака,
седем зелени байрака
на връх на Стара планина.
Чуди се Вълчан войвода
де ще момчета да дене,
от турци да ги опази.
Самичък Вълчан намисли
в Родопи да ги заведе
и на момчета думаше:
- Слушайте, млади юнаци,
нещичко и аз намислих -
кой ще ме от вас послуша
в Пловдив града да иде,
при Слава верен конакчий,
да иде от него да вземе
девет ми коня самари,
самари с чюфтя чували,
тридесет ката шаферски,
четиридесет ката за зълви,
за кума и за кумица,
за свекър и за свекърва,
побащим и помайчина
и един - булковски дрехи?
Никой се от тях не нае.
Деньо ми, баш байрактаря,
той си на Вълчан продума:
- Вълчане, наша войводо,
тази работа за мене!
Че взема Деньо, облече,
скъсани дрехи овчарски,
овчарски, каракачански,
за Пловдив града замина.
Вълчан на Деньо поръча:
- Умната, Деньо, хитрата,
да не ма, Деньо, посрамиш.
Нали ми Деньо замина,
при конакчия отиде,
отиде и се завърна.
Кога са сватоба затъкми
Вълчан им стана кръстник.
Вълчан на Деньо думаше:
- Деньо ле, баш байрактарьо льо,
ти имаш лице моминско,
моминско - бяло червено.
Отрежи черни мустаци
и ги с белило набели,
нареши крътми на чело,
метни алтъни на шия,
забули було през глава,
че ще ни станеш булката.
Всички ги Вълчан подреди,
кой ще им бъде кавалджий,
кумата и младоженеца,
свекъра и свекървата
побащина и помайчина,
шафери, още шаферки,
девера, още зълвата.
Че тръгна сватба голяма.
Девера вий буеника,
свекъра носи бъклица,
кръстника води булката.
Кога Пазарджик стигнаха,
еврейче ги е познало.
То на пашата думаше:
- Тази е сватба лъжовна,
булката не е истинска!
Когато дари дарява,
когато вино залива,
кога ми ръка целуна -
тежка й беше ръката,
очите не си навежда.
Паша за булка проводи.
Булка при паша отиде.
Тънки го дари дарява,
дарява и препасува,
чаша му вино налива,
налива и я превива,
кога му ръка целува -
паша й бърка в пазвата,
да види булка що има,
как ще се булка засрами,
засрами, още изчерви.
Като си лице изчерви,
булка на паша продума:
- Не може, пашо, не бива,
много ми е лудо момчето,
непомнен сеир ще стане,
Хайде ме в чардак уведи
да ме с алтъни даруваш.
Паша я в чардък уведе,
че бръкна булка под пола,
извади сабя тънена
и на пашата думаше:
- Кротката, пашо, умната,
Вълчан войвода поръча
кадъни да не плашим,
сеири да не правим.
Навеждай, пашо, главата,
килими да не цапаме.
Пашата дума на Деньо:
- Почакай, младо юначе,
да те със злато надаря.
Деньо на паша думаше:
- Златото сам си ще взема!
И му главата отряза.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010