* * *

Хайдушка сватба

Прочул се Чолак Неделчо,
зачули ми се, прочули,
много големи кярове
там долу, в равна Добруджа.
Чолак се думал Неделчо
събирал ми е момчета
все отбор юнаци
да нямат булки да плачат,
да нямат майки да жалят.
Че ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани
и на момчета думаше:
- Слагайте ниско багажа,
вити палатки правете,
тука ще да летуваме,
а може и да зимуваме.
Ходили, хайдутвували
цели ми до три години,
никакви кярове нямали;
ходили жадни и гладни,
тръгнали голи и боси.
Момчета думат войвода:
- Не ти щем тука да стоим
вече три години как стана
все ходим гладни и жадни,
тръгнахме голи и боси,
искаме да си отидем
по нашите мили домове.
Войвода дума момчета:
- Много сте ме слушали,
още ме малко слушайте,
като из Балкана ходите,
гледайте и оглеждайте
на кого е тънка снагата,
на кого е руса косата,
на кого е женски погледа
него на булка ще сторим,
във Сливен ще го изпратим,
от паша пари да вземе.
Гледали и оглеждали -
на Неделчо му е тънка снагата,
на Неделчо му е руса косата,
на Неделчо му е женски погледа,
него на булка сторили,
че го в Сливен изпратили
от паша пари да вземе.
Стана булка, та замина,
при пашови палати отиде.
Гавази палати пазеха,
булката дума гавази:
- Ой, ви вази, гавази,
я ме при паша водете,
че имам нещо да кажа,
на паша да се оплача.
Гавази булка повеждат.
Като по пътя вървяха,
булката дума гавази:
- Нашият адет такъв е,
булката напред като върви
назад не се обръща,
че много се ражда житото,
житото и ечемика,
че не можем си го пожъна,
сега ще си го пожънем.
Че я при паша завеждат,
булката стои и мълчи.
Паша на булка продума:
- Що търсиш тука, бе, булка?
Тогаз булка продума:
- Я слушай, паша сливенска,
вчера ми беше сватбата,
аз съм булка на два дни,
пък този Чолак Неделчо,
той си сватбата пресрещна
във Сливенския балкан,
цялата сватба изплака,
едвам се аз отървах
и то със голямо бягане.
Като зачул паша ефенди
бързо гавази изпраща
във Сливенските балкани
и на гавази думаше:
- Ой, ви вази, гавази,
в Сливенските балкани идете
Чолак драгомана Неделчо
жив го при мен доведете!
Стават гавази, отиват
във Сливенските балкани
сам си паша остана.
Нали бе паша свободен,
на него му се доиска
със булка да се шегува,
пресегна да я целуне,
че я за краче улови.
Булка се люта разсърди
па се двамата спипали,
булката излязла по-яка,
пашата в земя удари,
че на пашата думаше:
- Я слушай, паша, послушай,
туй не е булка под було,
тука е Чолака Неделчо.
Я давай китка ключове
от горни и долни конаци,
че имам верни юнаци,
парички ще им занеса.
Ах, че го никак не бави
та му главата отряза,
тогаз си хабер проводи
на неговите момчета.
Всички при него отиват
отварят долни конаци,
долни конаци със сребро,
горни конаци със злато
и на момчета думаше:
- Ой, ви вази, момчета,
взимайте, колкото можете,
това са нашите кярове,
това е нашата Добруджа!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010