|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Стайко ми, млада войвода,
посъбра Стайко дружина
дор седемдесет юнака,
дор седемдесет и седем.
Стайко момчета думаше:
- Момчета, млади хайдути,
хайде, момчета, с мене,
ако се лято изгубите,
аз ще ви платя изгубата.
Дружина Стайко думаше:
- Стайко ле, млада войводо,
каква е, бре, таз работа -
голи сме, Стайко, оголели,
босо сме, Стайко, обосели.
Стайко хайдути думаше:
- Хайдути, млади юнаци,
както се вярно събрахме,
тъй ще се вярно слушаме.
Станете и се нар'дете,
един друг ще се гледаме,
кой има снага левента,
и младо лице моминско,
него щем булка да булим,
и покрай пашата ще минем,
той ще ни вземе булката.
Станали, нар'дили се.
Стайко ми, млада войвода,
той има снага левента,
и бяло лице моминско,
него са булка булили,
с пояс булка булили.
Край пашата минали,
паша сеймени думаше:
- Сеймени, билюкбашии,
станете и се стегнете,
на краката си ремъчки,
на пушките си кремъчки.
Станали билюкбашии,
станали и се стегнали,
българска сватба срещнали.
Паша сватбари думаше:
- Каква е, бре, таз работа
салт мъже булка водите?
Сватбари думат пашата:
- Пашо ле, холан, пашо ле,
сега е време, неверно,
затуй си жени не водим,
салт мъже водиме.
Паша сватбари думаше:
- Аз ще ви взема булката!
Веде га паша, поведе
и га на одър покачи.
Със краком булка потропна,
всички са долу изпадали.
Че викна паша, засмя се:
- Ах гиди, булка гяурска,
гяурска и християнска,
с краком булка потропна,
всичките долу изпадаха.
Седнали да ядат, да пият,
булката не яде, не пие.
Паша на булка думаше:
- Що не ядеш, булка, не пиеш,
казвай си, булка, адетя.
Булка на паша думаше:
- Пашо льо, холан, пашо льо,
нази ни, пашо, адетя,
булката ляга със зетя.
Викна пашата, засмя се:
- Тоз ли ти е, булка, кахъра.
Паша сеймени думаше:
- Сеймени, билюкбашии,
давайте, бре, постилайте,
на нов миндер - дюшеци дебели.
Дали са, бре, постлали са,
пашата, холан, си легна,
булката дреме, не ляга.
Паша на булка думаше:
- Що дремеш, булка, не лягаш,
казвай си, булка, адетя.
Булка на паша думаше:
- Нази ни е, пашо, адетя,
таз вечер зетя дарява,
на булката китка ключове.
Паша на булка думаше:
- Тоз ли ти е, булка, кахъра.
Че бръкна в коюм джобове,
извади китка ключове,
и ги на булка подари.
Претна се булка, опретна,
че бръкна булка под полите,
извади тънка сабя,
на паша глава отряза.
Че се на одър покачи,
и се изясно провикна:
- Дружина, вярна сговорна,
дружина, верни хайдути,
хайдети, събирайте се,
аз си пашата кайдисах.
Да товарим товар алтъни,
товарете колкото можете.
Дулово, преселн. от Башкьой, Тулчанско, Северна Добруджа - дн.
Румъния; сватбена - в понеделник рано, на булката (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|