|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Паднала е слана дебела,
дебела слана есенна.
Стайко и Марцин двамата,
Стайко Марцине думаше:
- Марцине, момче вуйчово,
кат' сме се двама събрали,
кат' щем през Габрово да минем,
през Габровските беленки -
ще се хората догадят...
Ти имаш лице моминско,
аз имам сърце юнашко,
тебе щем булка прибули,
тежка щем сватба да гънем;
пушка бойлия - сватове,
сабя френгия - кръстница.
Са през Габрово минали,
през Габровските колиби.
Момите платна белеха,
и тий се чудо чудеха -
каква ми й, Боже, таз сватба,
ез жени, Боже, сал мъже?
Никой си Стайка не позна,
че го й познало циганче.
Излезли Стайка да гонят,
никой си Стайка не стигна...
Драгоево, Преславско (СбНУ 42, с. 96, № 25 - "Престорват
се на сватбари с булка"); да гънем - да повдигнем.
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|