* * *

Хайдушка сватба

Прочуло ми се, прочуло,
че има големи кярове,
в равна ми, равна Добруджа.
Чолак Неделчо драгоман
и той момчета събира,
сбира ги, Чолак, отбира -
се момчета неженени,
дет' нямат майки да жалят,
дет' нямат булки да плачат,
дет' нямат деца да теглят;
се дългобради жамбази
и мустакати касапи.
Не ми ги води, заведе
в равна ми, равна Добруджа,
най ми ги води, заведе
в Сливенските балкани.
Ходили, хайдутували
цели ми три години.
Момчета думат Неделчо:
- Туй ли е наш'та Добруджа,
туй ли са наш'те кярове?
Неделчо дума момчета:
- Едного булка ще правим,
при паша ще го изпратим,
от паша пари да вземе!
Кат' се момчета събрали,
Неделчо булка избрали,
че му е тънка снагата,
че му е бяло лицето.
Захвърли дрехи хайдушки,
хайдушки дрехи, юнашки,
облече дрехи булчински,
прибули було булчинско,
под пола сабя френгия,
у пазва чифте пищови,
и си за Сливен потегли.
Кат' си при паша пристигна,
зарида булка, заплака:
- Пашо льо, пашо ефенди,
вчера ми беше сватбата;
кога през Балкан минахме,
този Неделчо Чолака
сичките сватбари изби,
сама се ази отървах!
Пашата заповед даде
на свойте верни гавази:
- Сичката войска дигнете
и в Балкана идете,
Неделча жив ми хванете!
Остана паша самичък
и беше много охолен,
че си ми булка закачи,
но булката излезе по-яка
и го удари в земята.
Надигна пола булчинска,
извади сабя френгия
и на пашата думаше:
- Туй не е булка под було,
туй е Неделчо Чолака!
Я давай китка ключове
на горни и долни конаци,
че имам верни юнаци,
парите да си разделим!
Че се Неделчо провикна:
- Тичайте, момчета, вземайте,
вземайте, още носете
и си Неделча помнете.
Това е наш'та Добруджа,
това са наш'те кярове!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010