* * *

Хайдушка сватба

Де се е чуло и видяло,
във тая ми Витош планина,
сред лято слана да падне,
да ми попари, попари
на момите цветето,
на лозята гроздето
и на гората листето?!
Нали там върлуваха,
във тая ми гора зелена,
Вълчан и Стойко двамата,
със триста отбор юнаци.
Юнаци думат Вълчана:
- Вълчане, страшна войводо,
на гора шума изпада,
нема къде да се крийме,
хайде да ни разпуснеш,
всякой у дома си да иде.
Вълчан момчета думаше:
- Слушайте, млади момчета,
сношка е телмар почукал
в София града голяма,
който Вълчана залови,
Вълчана и Стойко двамата
ще го подара подара
със крина бели грошове,
със шиник жълти алтъне.
Каква помана ще сторим
през София града да минем,
в Стара планина да идем,
всички са пътища затворени,
само е пътя отворен,
за София, града голяма.
Българска сватба вдигнали,
който има лице моминско
и тънка снага булченска,
и мъжко сърце юнашко,
нега щат булче да изберат.
Всеки има лице момино
и мъжка снага булчина,
а сърце нема юнашко.
Кога до Стойка отишили,
при Стойка байрактарина,
той има лице момино
и тънка снага булчинска,
па и сърце има юнашко,
нега за булка сторили.
Вълчан при нея млад зет.
Между тези триста момчета
имало девет знаели,
знаели с гайди да свирят.
Хванали коне с кирия
пушки в кошове натварили,
със шарени ги кебета завили,
на булката за чеиза.
За София са тръгнали.
Девет са гайди писнали,
триста юнака викнали.
И са в София влянали,
пашови двори стигнали,
паша във сарай седеше,
през жамвето гледаше
и ми се виком извика:
- Дей гиди, сватба българска,
в мойте си двори влезнете,
булче при мен да доде,
ръката да ми целуне,
дарба ще го додаря,
със шепа жълти алтъне.
Булче се по стълба изкачи
и при пашата отиде.
Паша му дума, продума:
- Дей гиди, булче българско,
по турско е, булче, хадетя,
кога булче на паша ръка целува
булото да си открива,
да го във лице погледне,
повече бакшиш да даде.
Булче под було не дума,
ала ми зетя продума:
- Как смееш, пашо ефенди,
така, пашо, да хортуваш,
на тва ми булче българско?!
Пашата дума на булче:
- Дей гиди, булче българско,
тъй е по турско хадетя.
Булче на паша продума:
- Пашо льо, пашо ефенди,
ако не знаеш, пашо, да знаеш,
в наш'то село какъв е хадетя,
кога си булче було открива,
кога паша в лице поглежда,
на булчето е хадетя
пашева глава да отеже,
на сабля да я набоде
и с пашова глава голяма
три пъти хоро да врътне!
Нал се паша уплаши,
почна пашата да врица,
да врица и да се моли,
тва са Стойко и Вълчан двамата,
българска сватба сгодили
и са в София влянали.
Паша се Стойко помоли:
- Дей гиди, Стойко байрактар,
недей ми главата ти режи,
ами ми живот харижи,
че имам бяла ханъмка,
ханъмка с мъжко детенце,
дарба ще ти я подаря.
Стойко на паша продума:
- Дей гиди, пашо софийски,
ти, дервиш пашо, дан мислиш,
че кат по гори ходиме,
че си булчета немаме?
Вчера съм пашо оставил
булче под бяло венчило
като кюстендилска ябълка.
Тогава паша продума:
- Стойко льо, байрактарино,
дарба ще да ти подаря
моите сини сараи,
със мойта бяла ханъмка,
ханъмка с мъжко детенце.
Стойко на паша продума:
- Молиш се, пашо, не молиш,
главата ще ти вземеме,
ала се, пашо, измести
от тия каба дюшеци,
от тия шарени мендерлици,
та га ти глава отрежа,
кога ти кръвта протече
да не ги оцапаш,
дет са ги плели, тъкали,
български бедни девойки.
Паша се моли и врица,
Стойко от молба не взема,
па го за брада улови,
че ми го Стойко изтегли
от мендерлици шарени
и му главата отряза,
глава на сабля набоде,
па слязна Стойко надолу,
че ми хорото улови
с пашова глава голяма,
три пътя хоро извъртя
и на момчета продума:
- Слушайте, млади момчета,
трошете ключове и врати
на пашови сини сари,
взимайте пари без сметка -
кой колко може да носи,
тва ще ви бъде облага.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010