* * *

Хайдушка сватба

Зачули ми се, прочули ми се
много големи кярове
тамо ми долу в Добруджа.
Чолак Неделчо драгоман
той си ми момчета събира,
момчета се неоженени -
дето немат майки да плачат
и немат булки да жалят.
Най ги завежда в Сливенския балкан.
Ходили са, стрували са,
ходили, хайдували са,
от нийде кяр са немали,
тръгнали голи и боси,
тръгнали гладни и жадни.
Момчета думат Неделчо:
- Да вземем, да си отидем
по нашите мили домове.
Неделчо дума момчета:
- Момчета, млади момчета,
едного да избереме
дето му е тънка снагата,
дето му е бяло лицето,
на булка да го направим,
при пашата да го изпратим,
на пашата да се оплаче
от тези тежки кярове.
Че са Неделчо избрали
и го на булка направили.
Като при пашата отиде
и на пашата думаше:
- Пашо ле, пашо сливенска,
дошла съм да се оплача
от този Неделчо Чолака.
Вчера ми беше сватбата
от нашето село та в чуждо,
този ми Чолак Неделчо,
той си сватбата изпревари,
всички сватбари изби,
само си мене остави
булчица млада под було.
Къде да ида, пашо ле?
Пашата заповед издаде
до неговите агенти
да станат, в Балкана да идат,
да идат и да си нападат,
Неделчо жив да го уловят
и при пашата заведат.
Нал се на пашата поиска
с булка да си поиграе,
посегна да я прегърне,
прегърне да я целуне.
Булката излезе по-яка,
че си пашата улови
и я на земята удари.
- Я давай, пашо, я давай
жълти жълтици!
Туй не е булка под було,
най е Неделчо Чолака.
И на момчета думаше:
- Грабете хазна, вземайте,
вземайте жълти жълтици;
ставайте и забягвайте,
кой къде види - да бяга.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010