|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Пуста слана, есенна,
защо е рано паднала?
Та ми послани, послани
и на момите цветята,
и на полето тревата,
и на гората листата.
Сал едно дърво остало,
под него да се подслони
тая ми вярна дружина.
Командир Делчев думаше:
- Дружино вярна, сговорна,
ставайте един по един
да видим, леле, да видим,
кой има лице моминско,
кому е тънка снагата?
Невеста да го направим,
през турска войска да мине...
Бойница, Кулско; седенкарска (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|