|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хайдушка сватба
Пустата слана паднала,
рано ми, рано паднала,
та ми попари тревата,
и на момите цветята,
и на гората листата,
сал едно дърво остало.
Дойчин си дружина подслони,
Дойчин дружина думаше:
- Дружина верна, сговорна.
Ставайте един по един,
да видим, леле, да видим,
кой носи лице моминско,
невеста да го направим,
през турска войска да мине,
хабери да ни донесе...
Борован, Белослатинско (Архив КБЛ-ВТУ).
============================= © Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|