* * *

Хайдушка сватба

Събира Неделчо, отбира,
все отбор млади юнаци,
все тънкопръсти бакали,
все мустакати касапи,
да нямат майки да жалят,
да нямат булки да плачат,
да нямат малки дечица.
И ги Неделчо поведе,
и ги Неделчо заведе
в Сливенските балкани,
в сливенските боази.
Пазели ни малко ни много,
пазели девет месеца,
тръгнали гладни и жадни,
тръгнали голи и боси.
Момчетата думат на Неделчо:
- Неделчо, млада войводо,
девет месеца откакто пазим,
никаква печалба нямаме,
тръгнахме гладни и жадни,
тръгнахме голи и боси.
Неделчо дума на момчетата:
- Момчета, млади юнаци,
и това ще ви науча.
Ние ще се нагледаме
и ще си избор направим,
на когото е бяло лицето,
на когото е руса косата,
на когото е женски погледа -
него на булка ще напраим,
за Сливен ще тръгнем,
съдията ще излъжем,
съдията ще оберем.
Момчетата думат на Неделчо:
- Неделчо, млада войводо,
който ни срещне из пътя,
който ни срещне и стигне,
който ни попита
каква е сватба без жени,
пък ние какво ще кажем?
Неделчо дума на момчетата:
- Момчета, млади юнаци,
и това ще ви науча.
Който ни срещне из пътя,
който ни срещне и стигне,
който ни попита,
каква е сватба без жени,
пък ние тогава ще кажем -
отдалече булката взехме,
едвам сме мъже стагнали,
какво остава жени да водим.
И са към града тръгнали,
и се нагледали:
на Неделчо е бяло лицето,
на Неделчо е руса косата,
на Неделчо е женски погледа -
Неделчо на булка направили.
Когато в Сливен стигнали
Неделчо дума на момчетата:
- Вие се из града пръснете,
аз при съдията ще отида,
съдията ще излъжа.
Веднъж като се провикна,
всички да се съберете.
Булката при съдия отиде.
На вратите седи пазача,
булката дума на пазача:
- Може ли при съдията да отида,
нещичко да се оплача?
Пазачат дума на булката:
- Аз съдията ще попитам,
тогава при него ще отидеш.
- Булка на вратата чака,
тя иска при теб да дойде,
нещичко да се оплаче,
съдията дума на пазача:
- Нека да дойде булката!
Булката при съдията отиде.
Съдията дума на булката:
- Я иди, булке, в мазето,
източи вино и ракия,
колкото двамата да пием.
Като се яли и пили,
съдията дума на булката:
- Постилай, булка, постилай,
колкото двама да легнем.
Булката дума на съдията:
- Я хайде, да се поборим,
ако ти ме надвиеш,
тогава при тебе ще легна.
И се с булката сборили,
булката като го улови,
и го на земята повали,
и на съдията думаше:
- Чул ли си за Неделчо Чолака
с двеста млади юнака?
Ей туй съм - сега гледай ме!
И си ножчето извади,
и му главата отряза,
и се виком провикна
и момчетата се събраха,
и парите му взеха,
и по домовете си отидоха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010