* * *

Хайдушка сватба

Де гиди, Чолак Неделчо!
Как се Неделчо подигнал,
млада войвода той станал
на седемдесет юнака
в Сливенски гори зелени,
в Сливенските боази,
в Сливенските балкани.
Че им Неделчо продума:
- Ой ви вази, другари,
кой майка, баща ще гледа,
нека от сега да си отиде.
Който хайдутлук ще прави,
той тук при нас да остане.
Остри саби извадете,
камък и пърти сечете,
вити колиби градете,
цялото лято да стоим.
Когато есен заесени,
тогава ние ще печелим,
халал пари ще вземем.
Два си дерека сечете,
здраво ги в земя забийте,
отгоре дърво приковете,
дараджа да си направим.
Който ни нази не слуша -
на дараджа ще го обесим.
Неделчовите другари
нему думите харесаха.
Седемдесет са замръкнали,
само дванайсет осъмнали.
На тях Чолака думаше:
- Дванайсет сте останали,
барем ме вий послушайте.
Вити колиби градете,
цялото лято ще стоим,
но няма да...
Че го другари послушаха,
цялото лято стояли,
от готово пиле яли.
Лятото се изнизало,
от нигде пет пари не взели.
Неделчовите другари,
скришом си и те приказват:
"Какво си ние сторихме,
сторихме и направихме,
как ни Неделчо излъга,
лятото си изгубихме?
Защо не ни Неделчо нареди
по тия пусти пътища -
когото срещнем да обираме,
за да си средства набавим,
децата да си изхраним...
Я вижте наш'те другари,
дето от нас избягаха
долу в Добруджа ходиха,
с криви сърпове жънаха
и си пари спечелиха.
зимата да иззимуват."
Нали ги зачу Неделчо,
той на другари думаше:
- Другари верни, сговорни
толкова сте ме чакали,
още ме малко почакайте,
времето да се захлади,
сватбите да се започнат.
Тогава ний ще печелим,
кадийски пари ще делим.
И не е много минало,
една заран стана Чолака
и на другари думаше:
- Хайде, момчета, ставайте
и наш'та жътва узряла,
да идем и ний да жънем.
Станали и се измили.
Неделчо им пак думаше:
- Наред се всички редете,
всички се наред гледайте,
който най на булка прилича -
булка ще да го направим,
кадия да си измамим,
лятото да си заплати.
Неделчовите другари
всички се наред гледаха,
но никой не се наема
тая работа да свърши.
И на Неделчо думаха:
- Неделчо, малада войводо,
ти най на булка приличаш,
че ти е бяло лицето,
че ти е тънка снагата,
че ти са черни очите,
пък са ти вити веждите.
Като чу Неделчо тези думи,
върху тези дрехи хайдушки
облече дрехи булчински,
под дрехи сабя юнашка.
С пъстро се було прибули
и на другари продума:
- Правете, каквото правите,
точно в дванайсет елате,
на кадиевите порти!
Аз ще ви порти отворя.
Тръгна Неделчо, замина.
Като през гора минава,
жално си той заплаква
и си сополя подръпва,
кадиеви порти минава.
Сеймени порти пазеха.
Видяли булка българска
и пъстро було на глава.
На преде й излязоха,
булото й подигнаха.
Колко е била хубава,
че им е акъла замаяла
и си на нея думаха:
- Де идеш, булче българско,
как си тук изпаднала
и на къде сама отиваш?
Неделчо плаче задавен,
не може да се обади,
но най после им продума:
- Да не питате по-добре,
но щом питате ще кажа.
Мене ме мама зажени
от наш'то село на друго.
Днеска ми беше сватбата,
но като през гора минахме,
пустият Чолак Неделчо
той ми сватбата посрещна,
че ми сватбари изсече,
че им вземаха даровете.
Едвам си аз се отървах
и не знам какво да правя...
Сеймени думат Неделчо:
- Гледай си, булче, работата,
я мълчи ти и не плачи.
Нека на кадията да кажем,
да видим какво ще каже.
Че на кадията думаха:
- Де иде, кадия ефенди,
един келепир попадна,
ама е харен келепир.
Едно ми булче българско,
на портата ни чака.
Чолак Неделчо им сватбари изсякъл,
само то се избавило
и не знай къде да иде.
Кадията им думаше:
- Идете го доведете!
Че си Неделчо повели
и при кадията довели.
Той му булото повдигна
и го в лицето погледна,
и му се много хареса,
че си на сеймени продума:
- Целият град изкарайте,
голяма потеря вдигнете,
и вие всички идете,
тази вечер стража не трябва,
само Неделчо хванете,
жив ми го вие донесете.
Пък на булката думаше:
- Я мълчи, булка, не плачи,
Неделчо ще го заловят
пред теб жив ще го одерат.
Потеря се надигнала,
градът са изпразнили.
Кадията нарежда
за двама гозби да готвят.
Като му вечеря сложили,
кадия дума Неделчо:
- Я седни да вечеряме,
Неделчо скоро ще доведат.
Как ще Чолака да седне
като ще го сабя издаде,
че на кадията думаше:
- Нали знаеш, кадия бубадя,
нашите пусти закони.
Докато е булка под було,
тя си на софра не сяда
при свекър и свекърва.
Кадията му думаше:
- Тук няма свекър, свекърва,
седни при мене вечеряй,
утре ще те изпратя
при майка ти и при баща ти.
Но Неделчо не седна,
гледа време да печели.
Послали да нощуват,
кадията се излегнал.
- Ела, булка, да нощуваме,
скоро Неделчо ще дойде.
Неделчо пак му думаше:
- Де иде, кадия бубадя,
нали знаеш нашите закони?
Докато е булка под було,
не бива тя да си ляга
докато не са си леднали
свекъра и свекървата,
ами им ръка целува,
прошка тя да си измоли.
Кадия дума Неделчо:
- Тук няма свекър, свекърва,
я ела легни при мене,
утре ще да те изпратя.
Неделчо му пак продума:
- Дай да ти ръка целуна,
както ни е нашия обичай,
че като легнеш да заспиш,
тогава и аз ще си легна.
Кадия ръка подаде,
но като я хвана Чолака,
тогаз е кадия разбрал,
че не е ръка булчинска,
а най е ръка юнашка.
И като сабя подрънка,
кадия на място замръзна.
Че му Неделчо продума:
- Кадийо, турска будала,
затуй ли са те турили
да управляваш хората?!
Ти търсиш Неделчо в гората,
а той ти дойде на крака.
Че се кадията молеше:
- Ашколсум, Чолак Неделчо,
каквото искаш, вземай си.
Само ми душа остави.
Неделчо дума кадия:
- Аз има и другари,
цялото лято изгубихме,
само халал пари да вземем.
А че го добре той върза
и го по очи захлюпи,
дванайсет часа като стана,
той си на порта отиде.
Таман се другари събрали.
Че си Чолака поведе,
при хаджията водеше,
по стъпалата вървяха
и им Неделчо думаше:
- По-леко стъпвайте,
да не хаджията събудите.
Като при кадията влезли,
вързан по очи лежеше,
че го Неделчо отвърза
и на кадия думаше:
- Давай сега, кадийо,
лятото да ни заплатиш.
Отвори кадията сандъка
и на Чолака продума:
- Вземай, колкото можеш да носиш,
само ми душа остави.
А му Неделчо думаше:
- Не сме ти ние хамали,
да носим тежки бешлици.
Я давай жълти жълтици.
В друга ги стая заведе,
жълти жълтици да вземат.
Че им кадия думаше:
- Вземайте, братя, вземайте,
кой колкото може да носи,
халал да са ви от мене,
само ме с душа дарете.
Неделчо дума на другари:
- Вземайте халал печалба,
пък аз и на кадията ще туря,
и той да ми помогне.
Вземали и излезли
по обратната посока.
Че са в гората влезли,
седнали да си починат.
Неделчо дума другари:
- Кадия ни дошъл на гости,
хайде възглавница да сложим.
И те са го разбрали.
Глогови тръни насекли,
кадия отурдисали,
после му глава отрязали.
Неделчо дума другари:
- Хайде, сега вървете,
и си децата облечете,
зимата иззимувайте,
кога се пролет зададе,
гората да се разлисти,
който е от мен доволен -
нека пак при мен да дойде!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 08.12.2009
Български фолклорни мотиви. Т. IV. Хайдушки песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010