|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хан Татар
Янтата хабер изпраща
до джумайските кметове
да му нему приготвят
едно ми младо момиче,
младо, шестнайсет годишно,
от болярско коляно,
с него да си вечеря,
с него да си нощува.
Джумайските чорбаджии,
кметове, още попове,
всички се чудят и маят
от къде ще му намерят
и то от болярско коляно.
Джумайци бързо решават,
че край града има къща срутене,
а в къщата живее едно младо момиче,
то няма майка, ни баща,
няма кой да го пожали.
При Янтата нея ще изпратят,
при него да си вечеря,
с него да си нощува.
Те при Марийка отиват
и на Марийка думаха:
- Марийке, мома хубава,
събличай дрехи скъсани,
обличай дрехи сърмени,
таз вечер Янтата пристига,
с него ти ще вечеряш,
с него ти ще нощуваш.
Марийка плаче, не иска,
нали е клето сираче -
няма кой да я пожали.
Силом Марийка обличат
в тез дрехи сърмени
и при Янтата изпращат,
с него да си вечеря,
и с него да пренощува.
Янтата пита Марийка:
- Марийке, мома хубава,
нямаш ли майка и баща,
как майка ти кандиса
при мене да те изпрати,
аз съм, Марийке, Янтата,
Янтата прочут хайдутин?!
- Я слушай, Янта, да кажа,
аз нямам майка и баща,
ази съм клето сираче,
няма за мен кой да плаче.
Янтата дума Марийка:
- Марийке, мома хубава,
бързо, Марийке, разправи
от где си клето сираче?
Марийка жално заплака
и на Янтата продума:
- Я слушай, Янто, да кажа,
като турци бягали,
български села палели,
татко и мама бягали,
но ази съм била мъничка,
около четири годишна,
че ме в тръни хвърлили,
евреи ме после намират
и ме в града занасят,
на гражданите ме предали...
Янтата тогаз попита:
- Марийке, мома хубава,
аз имам сестра хвърлена
на лява ръка със белег,
я си ръкава запретни.
Марийка ръкави запретна,
че излезли сестра и братец.
Той на Марийка продума:
- Мълчи, не плачи, сестрице,
тази вечер бате ти е при тебе,
щом се съмне, Марийке,
с чорбаджии аз ще се разправя,
какво им ази поръчах...
Сутринта, кат се съмнало,
Янтата заповед издава:
- Хей, кехая, градска маскара,
бързо кметове събери,
кметове, още попове,
ако не ги събереш -
града аз ще запаля,
всички да изгорите!
Захари Стояново, Поповско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|