* * *

Хан Татар

Ан Татар голям господар!
Ан Татар хабер проводи -
да колят крави ялови,
да пекат пещи с хлябове,
че ще Ан Татар да доде
със двеста души татари,
със триста души манафци.
Ан Татар голям господар,
не ще си крави ялови,
не ще си пещи с хлябове,
най-иска една момица,
една момица - девица
въз него да си вечеря,
вечеря, йоще нощува.
Чудом се чудят попове,
попове, йоще кметове,
чудяха и се питаха:
- Кой ще си пусне чедото,
въз Ан Татар да вечеря,
вечеря, още нощува!
Че се попове усетиха
да си повикат Тодорка,
Тодорка клети сираче.
Че си Тодорка викнаха.
С златна я руба обличат,
въз Ан Татар заведоха.
Кат я Ан Татар съгледа,
златни ябълки режеше
и Тодорка замеряше.
Бюлбюля пей във кафеза,
ни един не му отбира,
сал Ан Татар му разбира
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
как си кайдиса мама ти
да си та пусне въз мене?
Тодорка тихо говори:
- Аз нямам нийде никого,
аз съм си клето сираче,
ни баща, нито майчица,
нито брат, нито сестрица.
Сал един братец аз имах.
Баща ми беше болярин,
булка на прошка повика,
накара батя да йзвади
руйно ми вино червено;
не рачи батю да иде,
татко се люто разсърди,
удари батя с кофата.
Батю се люто разсърди,
забегна батю надалеч.
Сега го чувам, разбирам,
че си щял батю да доде
със двеста души татари,
със триста души манафци.
Ан Татар сълзи порони
и на Тодорка думаше:
- Тодорке, мома хубава,
познаваш ли ти батя си?
Тодорка със плач говори:
- Ази познавам батя си
по лява страна на ръка.
Ан Татар бърже запрета,
запрета бели ръкави,
Тодорка белег кат видя,
спусна се и го прегърна.
Ан Татар дума татари:
- Татари, йоще манафи!
Точете саби френгии,
пълнете пушки бойлии,
че селото ще изтрепим,
изтрепим, още изколим!
Бърже саби наточиха,
бърже пушки напълниха,
синкото село избиха,
кървава река протече!

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010