|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хан Татар
- Стано ле, Стано Праовко,
не чула ли си, разбрала -
излегол Татар войвода,
наред ми реди селата.
Кай що го в село дочуле,
сете от село бегале.
Голямо село Праово,
оно седело, чакало,
голем е обед готвило -
до девет крави ялови,
триесет брави югичи,
петнайсет църни кокошки,
петдесет бели погачи
и шейсет тънки мазници.
Три дни ми седе в селото -
три си го зари найдоа;
троица момци бегаа,
три си му коня пукнаа,
три си му ърта сбеснеа.
Татар му вели-говори:
- Дей гиди, старци праовци,
да л' ке ми момци найдете,
да л' ке ми коня плакяте,
да л' ърти ке наместите -
ел' ке ми Стана дадите?!
Праовци велат-говорат:
- Дей гиди, Татар войвода,
нито ти момци надяме,
нито ти коня плакяме,
нито ти ърти бараме,
нито пък Стана даваме -
Стана ни крепи селото,
Стана ни, върла вергия!
Витолища, обл. Мориово, Прилепско - Македония; великденска (МПр,
1924-1925, № 4, с. 86, № 3); според инф. "село Праово се намира в Костурско".
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|