|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хан Татар
Снощи татари дойдоха
и в наше село влезнаха.
Колят им крави ялови,
пекат им пещи хлебови.
Антън татарин дума:
- Селяни, не ща ви крави ялови,
не ща ви пещи хлебови,
ала си искам едно младо девойче,
с него да си вечеряме,
с него да си нощуваме.
Че се селяни треснали
кому чедото да вземат.
Чудеха се и се маеха
кому чедото да вземат,
ала ми се сетиха
за Тодорка, клето сираче.
Че тя няма майка да плаче
и бащица да жали.
Та при Тодорка отидоха
и на Тодорка казаха:
- Тодорке, джанъм, Тодорке,
заповед има от Антън татарин
хубаво да се премениш
и при него да те заведем.
Нали Тодорка си няма
майка мила, нито бащица
и братец, нито сестрица,
та няма кой да ги отдума.
Хвърлила дрехи кържави,
облякла дрехи свилени,
както слънцето свети
така Тодорка от хубост светила.
Па ги завели в Иванчовото дюгянче,
като при врата пристъпили,
врата се сама притворила,
в стаята вътре врабченце скача в кафез,
като скача и дума:
- Де се е чуло, видяло
брат и сестра да се залюбят?
Само Тодорка и Антън разбраха.
Антън татарин дума Тодорка:
- Тодорке, байно, Тодорке,
нещо ще те попитам,
правичко да ми кажеш.
Знаеш ли, Тодорке, помниш ли
да не би да си имала
братец или побратим?
Тодорка дума Алтън Татарин:
- Байно ле, байно незнайни и непознат,
като ме питаш - право ще ти кажа,
пред тебе лъжа не бива.
Аз имах само един братец.
Татко беше болярин,
болярин баш чорбаджия,
булки на повратки вика
ядоха и пиха,
свърши се вини ракия.
Татко си байно накара,
за вино байно да иде,
за вино и за ракия.
Байно на татко отказа,
татко се люто разсърди
и си байно удари с дясната ръка,
по лявата голям му белег направи.
Антън татарин дума Тодорка:
- Тодорке, байно, Тодорке,
ами да видиш брата си
можеш ли го познала?
Тодорка дума на Антън:
- Не мога да го, байно, позная,
че си е време минало,
таман двайсет години.
Ала да видя белега,
ще го позная.
Антън татарин дума Тодорка:
- Байно Тодорке, близо при мен пристъпи
и левия ми ръкав загъни.
Тодорка при Алтън пристъпи,
левия му ръкав загъна
и му белега позна.
Живи се двама хванаха
и мъртви се пуснаха.
Ставерци, Оряховско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|