* * *

Хан Татар

Янтрата, мамо, Янтрата,
Янтатрата снощи пристигнал
с войска си тук е кундисал,
бели чадъри разперил,
в село хабер проводил,
да готвят, да му приготвят,
месени бели хлябове
и печени, угоени агнета,
и едно малко момиче,
на Янтра да му слугува,
и през нощта с него да нощува.
Тия се в дюкяна събрали
и взели да се питат,
кое момиче да му изпратят.
Долу, в долната махала,
там има клето сираче,
без майка, Янка, без баща.
Готвили и приготвили
и са му Янка пратили,
през деня да му слугува,
а нощта с него да нощува.
Кога ми Янка отиде,
от далеч му се поклони,
от близо ръка целуна.
Яли са, холан, пили са.
Янтра на Янка продума:
- Янке ле, малко момиче,
нямаш ли майка, ни баща,
или пък братец рождилен,
та тебе при мене пратиха?
Янка на Янтра думаше:
- Янтро льо, еничерине,
Янтро льо, бинбашине,
я нямам майка, ни баща.
Имах до един братец рождилен
и него го турци вземаха,
еничарин го сториха.
- Янке ле, мари, хубава,
ако го видиш, Янке ле,
ще го познаеш ли, Янке ле?
- Познавам го, Янтро льо,
той белег имаше, направен,
на дясно рамо ударен...
Тогаз се Янтра досети,
че това е сестра му Янка.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010