* * *

Хан Татар

Антатар писмо изпраща
по села и по градове
да месят фурни хлябове,
да колят крави ялови
и една мома хубава
с него да вечеря.
Селяните са писмо получили
и се чудом чудели.
Кой ще си чедо кайдиса,
кой ще си чедо прежали,
при него да го доведе,
с него той да вечеря.
Кметът селяни думаше:
- Накрай село има бабичка
при нея клето сираче,
него ще да доведем,
с него той да вечеря.
Кметът на Янка думаше:
- Янке ле, мома хубава,
събличай дрехи дрипави,
обличай дрехи сърмени.
Ти ще Антатар да посрещнеш
отдалеч ще им поклониш,
отблизо селям ще им дадеш.
Антатар Янке думаше:
- Янке ле, моме хубава,
как те майка ти кайдиса,
как те татко ти прежали
при мене да те доведат,
с мен да вечеряш?
Та викна Янка заплака:
- Антатар, млада войводо,
аз нямам майка и баща,
аз съм клето сираче.
Един си брат имах,
когато бяхме мънички
на път с пепел играхме.
Клети го турци вземаха,
та мене клета оставиха.
Антатар Янка думаше:
- Янке ле, моме хубава,
можеш ли позна, Янке, брат си?
Янка Антатар думаше:
- Антатар, млада войвода, зная го зная
той си нишани имаше,
лявата ръка на пръста.
Антатар ръка подаде,
Янка му ръка огледа,
тя му нишана познала.
Тя си Антатар прегърнала,
тъй се двама прегърнали,
и тъй са двама умрели.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010