* * *

Хан Татар

Ан Татар, голям господар,
абер след абер провожда
до голямо село Габрово,
до габровските селяни,
селяни се чорбоджии -
да колят крави ялови,
са пекат пещи хлябови.
Други си абер провожда,
той не ще крави ялови
и не ще пещи хлябови,
най-иска една девойка,
с нея той да вечеря,
с нея той да нощува.
Секи му мило чедото,
на Ан Татар да го изпрати.
Че се събрали селяни,
селяни, се чорбаджиите,
и са много мислили
кого те да изпратят.
Тодорка няма ни майка, ни баща,
те да си нея изпратят.
Като при Тодорка отишли
на Тодорка думали:
- Събличай роба шудрава,
обличай роба коприна,
че ще те заведем
при Ан Татар, голям господар.
Като си Тодорка завели
Ан Татар ядеше и пиеше,
Тодорка му диван стоеше,
и като му чеша подава,
и се назад обръща.
Ан Татар, голям господар,
на Тодорка думаше:
- Защо ми чаша подаваш,
и се назад обръщаш?
Дали не съм ти на сърце?
Ан Татар на Тодорка думаше:
- Имаш ли, мъри, Тодорке,
имаш ли майка и баща?
Тодорка Ан Татар думаше:
- Аз нямам майка и баща,
само един брат имах...
Когато бяхме малки,
на татя гости дойдоха.
Те като ядоха и пиха,
че им свърши виното,
тате си бате проводи
да иде вино да купи,
а пък бате не отиде.
Тате се много разгневи,
че си батя удари
с бъклавицата у главата.
и от тогаз бате избяга,
и до сега още го няма...
Ан Татар Тодорка думаше:
- Ти ли си, мъри, Тодорке,
че аз съм твоя мил братец,
тате мене удари
с бъклавицата у главата,
и аз тогава избягах!
Ако сега сме брат и сестра,
ти при мене ще останеш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010