* * *

Хан Татар

Хан Татар хабер провожда
до кмета в село голямо -
крави ялови да изколят,
бели хлябове да изпекат
и една млада девойка,
девойка осемнайсетгодишна
при него икран да струва.
Чудят се чорбаджиите,
коя девойка да изпратят.
Най-подир казват, решават -
Янчица, клето сираче
на турчин курбан да дадат.
И те си Янка повикват
мазно са всички усмихват
и си на Янка продумват:
- Янке ле, мома хубава,
ти при хан Татар ще идеш
отделеч селям да дадеш
отблизо ръка да целунеш.
Янка си в къщи отишла
викнала та заплакала:
- Не стига ли Боже, Божичко
цели оснайсет години
откак съм клето сираче
сега при Татар да ида.
Отключи пъстри сaндъци
извади бяла премяна,
че се хубаво премени
тя при Татар отиде.
Отдалече селям тя даде
отблизо ръка целуна.
Хан Татар Янки думаше:
- Янке, ле мома, хубава
как те кайдиса майка ти
майка ти, Янке, баща ти
при мене да те изпратят.
Янка хан Татар думаше:
- Аз нямам майка, ни баща
аз нямам братец, ни сестрица
ази съм клето сираче
от чуждите хора гледано.
Затуй при тебе аз дойдох.
Когато бехме мънички
Един си братец аз имах.
На пътя като играхме
на пътя, на кръстопъня
тогаз турците минаха
и те ми брата вземаха
вземаха и потурчиха.
Тогаз се Татар опомни,
че има сестра Янчица
прегръща я и я целува:
- Вярно е, сестро, вярно е
когато бяхме мънички
на пътя като играехме
от пепел динки правихме
тогаз турците минаха
и те ме, сестро, вземаха
насила ме потурчиха.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010