|
Настройки: Разшири Стесни | Уголеми Умали | Потъмни | Стандартни
* * *
Хан Татар
Ново се село засели,
откак се село засели
никакъв не е минавал -
ни турчин, ни българин.
Сега ще мине хан Татар
хан Татар - голям господар.
Чудят се хора селяни
със какво да го посрещнат,
колят му крави ялови,
пекат му в пещи хлябове.
Хан Татар дума селяни:
- Аз не ща крави ялови
и не ща хлябове
най си искам едно девойче
с него да вечерям
с него да нощувам.
Чудят се хора селяни
кой ще си даде чедото
с хан Татар да си вечеря
и с него да си нощува.
На всеки му е мило чедото
на всеки му е милно и свидно.
Че са се ми усетили
накрай селото една бабичка,
при бабичка едно ми клето сираче,
без баща и без майка -
решили него да дадат,
че няма кой да го жали.
Купили са му бяла премяна
и при бабичката отишли:
- Къде й, бабо, Тодорка?
Като й Тодорка влязла,
те на Тодорка думат:
- Тодорке, клето сираче,
хан Татар за тебе поръча,
поръча да те заведем.
Купили сме ти бяла премяна,
я се хубаво премени,
дваж се по-хубаво забради,
както се булка венчава
както се смъртник опява,
хан Татар да те хареса.
Тодорка се много зарадва,
бързо премяна облече.
Те си Тодорка повели
и при хан Татар завели.
Като при хан Татар влезли
отдалеч му се поклонили,
отблизо ръка целунали.
Хан Татар на стол стоеше,
златна ябълка подхвърля
и Тодорка в гърди замери,
той на Тодорка думаше:
- Тодорке, моме хубава,
че как къндиса майка ти,
майка ти, още баща ти,
тука да те доведат,
двамата да вечеряме?
Тодорка жално заплака,
тя на хан Татар продума:
- Хан Татар - голям господар,
нямам си нигде никого,
нямам си майка, нито баща,
нито братец, нито сестрица...
Една ме баба отгледа.
Имала съм едно братче
около на пет-шест години.
На нас ни гости дойдоха,
тати го прати за вино,
гостите си да почерпи,
а той се много забави.
Тати се люто разсърди
и го в глава удари,
голям му белег направи,
и той далеко забягна,
за него нищо не знаем досега.
Хан Татар дума Тодорка:
- Тодорке, моме хубава,
брата си сега да видиш -
можеш ли го позна?
Тодорка дума хан Татар:
- Ако му видя белега -
мога го позна!...
Хан Татар феса отложи,
като го Тодорка видяла -
по белега го познала.
Плачковци, Дряновско (Архив КБЛ-ВТУ).
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор
Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна:
LiterNet, 2006-2010
|