* * *

Хан Татар

Прочуле са кръжалие,
Дено, хубава невясто!
Прочуле са и дошле са
да си са зговор зговорат -
в кое село да идеме.
Отговаря войводата:
- Кърджалие, баш делие,
ай идете да идеме,
да идеме вов пазара,
да запалим чаршията,
чаршията саратчиска,
саратчиска, кафтанджиска,
да излязат сараджие,
да изгасат чаршията,
дано хваним нейде някой.
Послушаха кърджалие,
отидоха во пазара,
та купиха три товара,
три товара ситен барут,
ситен барут и зли куршум
и четири небит памук;
запалиха чаршията,
не излезе ниде никой,
не хванаха ниде нищо.
Майка Дени отговаря:
- Стани, Дено, стани, чедо,
та затвори чимшир порти,
че щат изля мали крави,
щат изведат дребни телци!
Послушала мала Дена,
та затвори чимшир порти.
Видяха я, хванаха я,
завели я по гората,
водиха я три недели.
Войводата денье ходи,
денье ходи, Дена води,
ноще лежи, Дена чува
и на Дена пак си дума:
- Кажи, Дено, кажи, чедо,
като си толкоз хубава,
в градина ли си никнала,
или от Бога паднала?
И Дена му отговаря:
- Воеводо, брат да ми си!
Не съм от Бога паднала,
нито в градина никнала,
и мене майка родила,
и мене като и тебе.
Войводата Дена пита:
- Имаш ли нейде някого,
я майчица, я бащица,
я мил братец, я сестрица?
А Дена му отговаря:
- Само имам един братец
и той ходи с кърджалие.
Войводата Дени каже:
- Кажи, Дено, кажи, чедо,
мож ли позна мила брата?
И Дена му отговаря:
- Да го вида, позна ща го -
кога беше вов гората,
та паднало силно дърво,
сторило му силен белег.
Провикна се войводата:
- Сбирайте са, кърджалие,
сядайте редом по редом,
сваляйте самур калпаци,
да ви гледа мома Дена!
Послушаха кърджалие,
седнаха редом по редом,
свалиха самур калпаци.
Гледала ги мома Дена,
не познала мила брата,
ред е дошло до войвода,
и той свали самур калпак.
Видяла го мома Дена,
видяла го, познала го.
Живи са се прегърнали,
мъртви си са разделиле.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010