* * *

Хан Татар

Турчин из село ходеше
и си робини найдеше.
Ред доди до Тодоркини.
У Тодоркини влиза
и на Тодорка думаше:
- Тръгвай, Тодорке, със мене,
да те, Тодорке, заведа,
на нашто, мари, вилает,
черна робиня да станеш.
Тодорка жално плачеше
и се на турчин молеше:
- Не мога, турчин, да дойда.
Турчин я страшно риташе
и я с камшик биеше.
Тодорка тръгна с турчина.
Седяла е цяла година,
мъжко си дете добила.
Една ми сутрин той станал
и си Тодорка думаше:
- Тодорке, бяла българко,
цяла година как стана,
не съм те, Тодорке, попитал,
как си тъй сама останала?
Тодорка жално плачеше
и на турчин думаше:
- Мама и татко умряха,
имах си сестра по-малка,
нея я турчин залюби,
залюби и я не върна.
Аз имах братец Иванчо -
той беше на десет години
кога го турци вземаха,
еничер го сториха
и до днес не се завърна...
Турчин Тодорка думаше:
- Тодорке, сестро Тодорке,
аз не съм, сестро, виновен,
виновни са турците,
че са ме мене найдили
и еничер са ме сторили.
Живи се двама хванаха,
а мъртви са се пуснали.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010