* * *

Хан Татар

Провикнала са й кехаята
сред село, насред мегдана -
кой е в село край пътя,
да бягат, да се разбягват.
Лоша се й вяра зачула,
лоша ми вяра, татари. (2)
Кой долу бяга, кой горе,
Чорбаджи Добри не бяга,
най сяда да ги дочака.
Напече пещи хлябове
и закла крави ялови,
отдалече ги посрещна,
отблизо коне улови.
Те си на Добря думаха:
- Ний не сме гладни, жадни,
ний ищем чудна девойка,
със нея да вечеряме,
със нея да обядваме.
Селяни се селски думаха,
кой ще си чедо кайдиса, (2)
на татари да го даде
Никой си чедо не кайдисва,
Тодорка й клето сираче,
без баща, още без майка.
- Хайде да дадем Тодорка.
В петък на пазар ходили,
скъпа премяна купили,
в събота са я издали.
Като е вечерта мръкнало,
Тодорка слага вечеря,
татарин дума Тодорке:
- Тодорке, мома хубава,
как та майка ти кайдиса,
на нази да те издаде?
Тодорка жално заплака,
жално си, милно продума:
- Аз нямам нийде никого,
аз съм клето сираче.
Като си мама замина,
тати и бате останаха,
голяма кавга вдигнаха.
Тате си бате удари,
голям му белег направи,
бате си далеч забягна,
та си ни идва, ни вижда.
Татарин жално заплака
и си Тодорка прегърна:
- Тодорке, мила сестричке
ази съм, сестро, бате ти.
Я ти на, сестро, тез пари
тез пари, сестро, туй злато,
като си идеш у дома,
скъпа премяна да купиш.

=============================
© Електронно издателство LiterNet, 24.03.2009
Български фолклорни мотиви. Т. II. Балади. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010
Български фолклорни мотиви. Т. V. Исторически песни. Съст. Тодор Моллов. Варна: LiterNet, 2006-2010